Резерват Боатин е неразделна част от международната мрежа от биосферни резервати. Тази мрежа съставена от защитени територии, представляващи важните типове екосистеми на Земята има за цел да опази природата и да насочи научните изследвания в полза на човека.
Тук се намира една от най-обширните и запазени букови гори в Европа. Средната възраст на дърветата е между 130 и 200 години, като някои от тях достигат до 50 метра на височина. Широко разпространен е видът боатински бук, достигащ на височина до 40м.
Боатин е и последния непосетен от мен досега резерват в Централен Балкан. Поех сам през дългите, сложни, непристъпни и начупени терени на Стара планина с напълно ясна цел - да обходя 27 километрово трасе над село Дивчовото, преодолявайки немалка денивелация от 1500 възходящи метра в жежкия юлски ден. Този път вместо маратонки, обух сериозните трисезонни обувки. Смело мога да се закълна, че този подход е безапелационен фаворит в стотиците преходи по Балкана!
Съхранените и недокоснати стръмни склонове, вековни букови гори, пожалени от потресаващата сеч, вихреща се злокобно в България, улеи, дерета с непрекъснати отоци, извеждат северно от връх Баба (Тетевенска баба). Очакват ме десет тежки часа по трудния терен, изкачване на седловина Попови гробове, от която се разкрива внушителна гледка (на север, юг, изток и запад). Слава богу, стръмните улеи са непресъхнали и вливам ценни течности и студена вода в бутилките, непрекъснато, за да издържа в този ден... След изкачване на седловина Попови гробове бягам надолу, сваляйки бързо цялото било, защото съм прекрачил с час и повече времевия лимит. Зобането с боровинки за сладост и енергия е бонус, от който не се лишавам. Прием на малко орехи, стафиди и това е цялата храна за деня... И изпити четири литра вода, без която нямаше да се справя...
Дерета и разделящите ги ридове раждат буйни и пенливи потоци, които се вливат в няколко по-големи и жизненоважи за планината реки, обособяващи една приказна и жива екосистема, пъстра и богата на флора и фауна!
Слизането по рид Гугла е по пресечен, труден и екстремен терен, по особено опасен релеф, който преодолява сложно трасе и подсича отвесните скали на връх Гугла... Занимание, което отлагах в годините, а то имало защо да се отлага... :) При замръкване е необходимо да се направи бивак, за който бях подготвен с бивачно фолио и леки дрехи. Слизането ми по рида преминава почти гладко в следващите два часа, а панорамите от него са повече от внушителни и показателни за величието на Стара планина.
Река Костина ме посреща в ниското, а гпс-а показва оставащото разстояние за деня - малко над 10 пешеходни километра с 500 положителни метра денивелация в последния час... Скоро ще се стъмни и на бегом откарвам до 20-е ч., когато пристигам и затварям кръгово този вълнуващ ден. Не, че не съм в състояние да шофирам още три часа, но с мастика и ледена кока кола, финишираме в прохладните усои на пълноводната река Заводна. Читаво място за бивак, където човек да разпусне, а и светулките за трета поредна седмица тук, се представят доволно, нарушавайки ритъма на тъмнината...
Дерета и разделящите ги ридове раждат буйни и пенливи потоци, които се вливат в няколко по-големи и жизненоважи за планината реки, обособяващи една приказна и жива екосистема, пъстра и богата на флора и фауна!
Слизането по рид Гугла е по пресечен, труден и екстремен терен, по особено опасен релеф, който преодолява сложно трасе и подсича отвесните скали на връх Гугла... Занимание, което отлагах в годините, а то имало защо да се отлага... :) При замръкване е необходимо да се направи бивак, за който бях подготвен с бивачно фолио и леки дрехи. Слизането ми по рида преминава почти гладко в следващите два часа, а панорамите от него са повече от внушителни и показателни за величието на Стара планина.
Река Костина ме посреща в ниското, а гпс-а показва оставащото разстояние за деня - малко над 10 пешеходни километра с 500 положителни метра денивелация в последния час... Скоро ще се стъмни и на бегом откарвам до 20-е ч., когато пристигам и затварям кръгово този вълнуващ ден. Не, че не съм в състояние да шофирам още три часа, но с мастика и ледена кока кола, финишираме в прохладните усои на пълноводната река Заводна. Читаво място за бивак, където човек да разпусне, а и светулките за трета поредна седмица тук, се представят доволно, нарушавайки ритъма на тъмнината...
Края на село Дивчовото. Райско и диво кътче скрито дълбоко в потайните гънки на Балкана.
Бързо помпя денивелация по склоновете на планината и внимавам да не приключа в някое дере, каквито релефът непрекъснато пресича... Тук, в миналото е имало пътека/път (Лъдженска пътека), която планината си е взела с времето...
"Забавлявам" се доста в гората... С препечен мозък излизам на билото и нападам ресурсите му...
А изминатото остава далеч зад мен. Отметнал съм едва 1/3 от маршрута и трудностите тепърва предстоят, а и времето напредва! Девствени находища от хвойна и сериозни наклони дебнат горките хора тук... :)
Няколко почивки от по няколко минути през целия ден... Връх Вежен могъщо напомня за себе си, величието на Стара планина и мащабите и, които в комбинаци с бързо променящо се време, са опасни...
На седловина Попови гробове ме посреща студен вятър и ме зарежда, за да продължа... Виждам безкраи, гънки на север си и поемам дълбоко въздух...
Село Антон в долината на юг.
И гъстата хвойна на север...
Домът на овчаря - занемарена и изоставена сграда на билото...
Рид Гугла и част от опасните подсичания. Заредил съм нови два литра вода над рида от леден извор, ще ми е нужна... Денят е прогнозиран като слънчев! Прогнозата за дъжд тук би била равна на чисто затриване...
Рид Гугла, част от терена и подсичането му...
Изключителен рид, по който трябва наистина много да се внимава. И върхът по-нагоре...
По рид Гугла. Много часове и усилия до пасторалната долина и буйните, сенчести потоци...
Бонус за деня - водопад!
Запътил съм се натам (вдясно). Остават ми още 6 километра и посоченото време от 2:30 ч ме стъписва. Оказва се, че е дадено, заради преодоляващата 500 метра положителна денивелация на трасето. "Бинго!" А на всичкото отгоре по периферията на Боатинския резерват вече се сече! Прокажена и грозна сеч!
Залязващото слънце багри склона насреща... Заигравам се с бокето на телефона, не нося фотоапарат от почти две години и ми "липсва"... Хахахаха! 🙂 Изключение има, разбира се. Нося обемната фоточанта в пик на пролет и есента! :)
Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организация и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.
До скоро! :)
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.
Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.
А ето какво казва автора:
„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.
Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов
Издателство: Gayana book@art studio
Дата на издаване: 26.10.2016
ISBN: 9786197354003
Брой страници: 300
Цена: 45 лв.
За поръчки на ЛС или телефон 0877477127
Няма коментари:
Публикуване на коментар