След няколко паса в отминалите седмици, се зададоха два интересни и динамични почивни дни. Гледах да използвам свободното време и споделих с Ванката идеята си да направим лежерна разходка с качествен бивак и раздумка... Той от своя страна допълни с - "ама наистина трябва да е кротка, че ме боли коляното". Планът за Тетевенските водопади, които подхвърлих, той допълни с още няколко интересни места, подходите до които според него били леки, но дотам, че в последствие мен ме заболяха коленете. :) Оказа се, че по релеф на картата всичко изглежда спокойно, но ако човек знае правилния подход, за какъвто нямахме пълна информация или тракове, и се наложи да прилагаме импровизация, което за мен почти винаги е добре дошло. :)
Запътихме се към Тетевен и Тетевенската екопътека "Под пръските на водопада". Вода и свежест, гравирана с изкъртваща зеленина. :)
Следваща цел беше връх Острич над пасторалното село Бабинци и както си карахме по тесните тетевенски улички, случайно попаднахме на указателна табела за Тетевенски манастир "Св. Илия". Отбихме се първо до там, за да го добавя в колекцията с вече посетени.
Тетевенски манастир "Свети Илия". Тих, поддържан двор в крайна улица, водеща до подножието на планината.
И после право към връх Острич над китното село Бабинци. Докато Иван се заиграваше да снима двата черни щъркела в небето, аз отбелязах околния пейзаж.
Час по-късно край село Ъглен и право към скалната арка над река Вит. Комарите вече са кръвожадни и обекти край водоеми няма да са на почит през идните месеци! :)
Скалната арка над река Вит.
След което право към село Садовец и обектите там: крепост Садовско кале и средновековен Садовски манастир. Планът рисуваше лесния подход и сякаш рано да се установим за почивка, но в последствие се оказа, че ще трябва да се борим с жега, лошите черни пътища за ситроена, блокирани от селскостопанска техника, всякаква късащи дрехите растителност, както и откатерване на скали. Всъщност, подход и за двата обекта има, при това нормален, въпреки обраслите пътеки, но поради липса на табели и пътища в картите, с които разполагаме, и предварително проучената информация, се наложи пълна импровизация. В тези части на България туризъм е имало преди десетилетия, сега са останали бледите следи от обрасли пътеки, до които човек може да подходи от черни пътища покрай нивите. Рай за иманяри и мотокрос.
Средновековен Садовски манастир. Координатите, с които разполагахме показаха, че останките на руините се намират на 200 метра от Садовско кале, но от другата страна на реката. Реших все пак да проверя и слязох до обраслата с дървета поляна, от която на ската отсреща се виждаше отбранителната кула на манастира, във височина. Ясно, от другата страна на реката е, проверих като слязох близо и видях за каква река става дума. Още горе замислях евентуално да направя някакво импровизирано пресичане, но това е напълно невъзможно, тук... Гледах останките от около 50 метра по права линия и беше ясно - ще се пробва с подход от село Садовец, от другата страна на реката, ако Ванката се съгласи...
До наши дни не са достигнали сведения кога е възникнал манастирът, нито такива за неговата дейност през най-ранния му период. На 50 метра източно от манастира на отвесните скали има триредов надпис на старобългарски. Останките обаче, заслужават всяко едно усилие, както щях да разбера два часа по-късно. Според табелата в близост, кулата на манастира е строена през XIV век и служи за охрана. Писана вътре с фрески. Унищожена от турците през 1822г., но реставрирана през 1970г. Добрах се до тук, а само на 100 метра по-нагоре имаше черен път, джип на човек и стадо крави, което ме наведе на мисълта, че има по-нормален подход, но указания за него - никъде... В последствие разбрах, че в близост има и въжен мост над реката, който не се виждаше през гъстата растителност. За безопасността при пресичане по неговите стари дъски, не може да се гарантира...
Изглед от кулата.
Красив, все още пролетен пейзаж по пътя.
Жега, проверка за кърлежи, вкарване в ред и поемаме към махала Ръждавец на село Липница, за да потърсим Нанковския манастир - неуспешно. Един от многото диви обекти, за които няма гпс координати, никакво точно описание, а местните хора в района не се срещат често. Не се случва често да не открия нещо, за което съм тръгнал, но този и още няколко манастира, които открих в предно посещение са еталон за диви и съвършено скрити места.
И един кадър на Нанковски манастир, но седмица по-късно! :)
Не се случва често да сме по светло с готов бивак след подобни автопоходи, с амбициозен план, неяснота в подходи към обектите и други въпросителни... :)
Приказна дъбова гора с равни поляни, купища дърва, 12 беседки и много манатарки, в които да се спъне човек. Останалите часове са доста подробни, за описание тук. :)
Към крепост Боженишки Урвич рано сутринта. В подножието и е изграден хотелски комплекс, има множество беседки, както споменах и си личи че са играли големите пари.
Крепостта е достъпна от север, откъм село Боженица. Крепостта Боженишки Урвич е един от последните бастиони на Търновското царство. Цар Шишман с постоянно намаляващата си войска, прибягвал от крепост в крепост в остатъка от държавата си, докато не намери гибелта си по най-героичен начин. За това говорят имената на някои от крепостите - "Шишманови дупки", "Побоите", "Шишманово кале" и др.
Панорамните площадки над крепост Боженишки Урвич предлагат красиви и обзорни гледки към приближаващия дъждовен фронт. :)
Цяла нощ капки дъжд барабаняха по тентите и прогнозите за времето се реализираха с пълни сили, малко след като успяхме да слезем сухи от крепостта. Изсипа се порой, който ни следваше дълго по пътя, колкото да ни съсипе плановете за деня.
Все пак по едно време се отвори прозорец и успяхме да се качим и до Гложенския манастир, както и да хапнем шкембе с бира на комплекс Воденицата по пътя след Тетевен в посока Рибарица.
Отново зареждащо пътуване с качествен бивак и раздумка. 700 км. по трак, стотици завои, множество обекти, до част от които не успяхме да реализираме кадри. Ще се връщаме отново по тези красиви места... :)
Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организация и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.
Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.
А ето какво казва автора:
„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.
Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов
Издателство: Gayana book@art studio
Дата на издаване: 26.10.2016
ISBN: 9786197354003
Брой страници: 300
Корична цена: 27 лв.
За поръчки на ЛС или телефон 0877477127
Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!
Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)
BG77 BPBI 7924 1072 5700 01
До скоро! :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар