понеделник, 9 май 2016 г.

Искърското дефиле - манастири, пещери, скали, водопади...


    За Гергьовден отредихме почетно място за разходка в района на Искърското дефиле. Събраха се няколко дни, които трябваше да оползотворим и тъй като времето е нестабилно и по високото вали сняг, а в ниското дъжд с гръмотевици, заложихме на комфорта на автомобила. Направили бързо план схемата на маршрута, се впуснахме в дъждовното приключение, което премина под маршове за промивка на мозъка на хората звучащи по радиото и сърдити, сънени лелки, вещаещи апокалиптична прогноза за времето.... Бях нахвърлил манастирите, които се спотайват по деретата разклоняващи се в планинските части до река Искър, водопад Бовска Скакля, Лакатнишките скали и позната ми вече Ръжишка пещера. В дълбок резерв залежават няколко списъка с над 50-е манастира в различни райони на централна и западна България, в областите: Перник, Радомир, Кюстендил, Годеч, София...... Един от тях беше в ръкава като жокер и ако успеем по-бързо да разгледаме плануваното, да се завъртим и там. Всички ми се чудят, откъде е цялата тази енергия у мен, да планувам, реализирам, и всичко останало, но ей на. Духовното е с мен! :) Разделихме разходката на две части, в двата дни, които бяха повече от динамични. Планувахме тридневно да обиколим, но след като до водопад Бовска Скакля паднаха 2 светкавици, една от които почти върху Иван, който разказа въодушевено как една от лампите по екопътеката се пръснала, проиграхме дезертьорската. :) Много емоции събрахме в тези два дни. Първият протече в дъжд, който се изливаше преди нас или зад нас и някак минавахме между капките, но вторият беше още по-интересен. Но да карам хронологично. Събрахме се рано-рано и поехме към София и Искърското дефиле. На влизане към Искъра, посетихме Подгумерския манастир, в дворът на който има психиатрична болница и не допускат посетители, което е абсолютно безумие, както всичко абсурдно, случващо се в България. Там, до полуразрушената постройка на святото място се влиза само след разрешение от директора на клиниката, който не дава въпросното. Има дебели огради, лошо гледащи пазачи и много луди, които сновяха наоколо, гледаха странно и пронизваха мъгливото утро със страшни звуци... И ако това свято място е превърнато в лудница, поради интересите на някои или ниски наеми на рушащите се сгради, то това за пореден път показва прокажената ни същност - да присвоиш нещо, което е на всички и да го превърнеш в... каквото и да било, но не по предназначението, което трябва да изпълнява. Подгумерският манастир е построен през 13-и век. Църквата е от 16- век и се руши, докато някои манастирски комплекси си пълнят дебелите гушки. На входа на Подгумерския манастир има евро табела, която гласи, че манастирът е част от програмата на "Евро български културен център". Докато министерството на културата бездейства, тези святи места се рушат ден след ден...

Отварям една малка скоба, тъй като голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.

   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов
   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127
  
   Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!
Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)
BG77 BPBI 7924 1072 5700 01

   Скоро се озовахме пред сградите на Батулийски манастир "Св. Николай Чудотворец".


   Интересно място, откъснато е от комерс.

   В град Своге до църквата има останки от рушащ се манастир със стара, няколко вековна църква. Той е известен като Свогенски манастир "Света Петка". Старата чешма е пропаднала в земята с времето и обрасла в зеленина.

   Говори се, че по евро проект ще бъдат усвоени пари, с които да бъдат възстановени част от постройките.

   Старата църква е една от тях.

   Помолихме да ни отключат и след дълъг разговор, това се случи. Масивен, тежък ключ от ковано желязо влезе в здравата ключалка, която вероятно работи без отказ над сто години. Не успях да получа разрешение за снимане, едно от малкото места, в което исках да запечатам в кадри рушащите се, стари стенописи и напукания от времето таван.

   Старият манастир, който е полуразрушен.

   По-новата църква беше пълна с хора, дошли по случай Гергьовден.

   И ако това беше приятна изненада, то село Желен, което се намира наблизо, крие още по-диво и откъснато от цивилизация място сред гъстата растителност. От там ни делеше час, малко лутане по горски и обрасли пътеки, до които малко хора стигат, поради липса на интерес или пък липса на маркировка и табели. Днес от манастирската църква е останала само една стена. Стенописите отдавна са изчезнали във влагата на гората. Скоро и това няма да остане там... Едва личаща пътека ни отведе в планинските дебри.

   Стената на Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита", която е изградена върху тридесетметрова отвесна скала с изглед към река Искър.

   Блед стенопис се откроява в рамката на прозореца.


   И живописния и стар мост, по който пресякохме към село Желен от град Своге.

   Отпътувахме за село Елисейна и Осеновлашки манастир "Света Богородица" (Седемте престола). Според легендата, манастирът носи името на седемте боляра, които идват от Бесарабия и се заселват в Балкана с техните семейства. Установяването им е свързано и с възникването на седем села в близост до манастира - Осеновлаг, Огоя, Оградище, Буковец, Лесков дол, Желен и Лакатник. В началото на 19-и век Осеновлашки манастир е бил обезлюден, сградите сринати, а територията му станала собственост на мюсюлманска фамилия. Следват добри времена, в момента всичко е в пълен блясък и посетители от цяла България го предпочитат като място за духовен туризъм в чистата планина. Отбихме се и разгледахме, оказа се че пътят от село Елисейна е тесен, но с хубава настилка, която е жизнено важна за масата.




   В Искърското дефиле има няколко манастира. Те са подходяща дестинация за еднодневна разходка, или двудневна с преспиване след посещението им. Разстоянията между тях са кратки, а пътищата от близките населени места в добро състояние. Пропуснахме Бовски манастир "Свети Архангел Михаил" и поехме в дефилето на река Искър към Черепишки манастир "Успение Богородично", който според Ванката бил най-добър в негови "класации". Това бяха и манастирите за деня. Не особено интензивна програма. Черните облаци се струпваха или пред нас, или ни гониха и се изливаха напористо зад нас през целия ден, каквато беше и прогнозата. През нощта валя на пресекулки и беше приятно за релакс в палатки и хамаци. :)


   И панорамен изглед с река Искър и Черепишки манастир от скалите по пътя.

   Ранно-християнска базилика до Ритлите, около село Лютиброд.


   И паметника на Септемврийците, от който се открива прекрасна гледка към Искърското дефиле. Там бяхме по-рано от планираното време и се установихме спокойно, преди да ни е завалял дъжда.

   Гледката на сутринта към река Искър с мъглите.



   Един кадър от Бовска Скакля в дъжда и светкавиците, които падаха наоколо.

   Завършвам с Ръжишката пещера под паметника на Септемврийците. Тя не е толкова известна и водещата до нея пътека е обрасла. Пещерата не е устроена и импровизирахме с осветлението, за да получим кадри. Тъкмо се качихме до колата и ни заваля пороен дъжд, който ни съпроводи до рушащите се манастири в Чепън планина, за които ще напиша отделна публикация. Някои от тях остават в дълбока сянка и липса на ресурси.





Няма коментари:

Публикуване на коментар