Елешнишки манастир - хижа Мургаш - връх Мургаш

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк   
   В поредния чудесен, слънчев и топъл, безветрен декемврийски уикенд, се извървяхме до връх Мургаш в Мургашкия дял на Стара планина. Като най-ветровит връх в България по статистика, след Черни връх и Ботев връх, връх Мургаш ни срещна с пълно безветрие, с нищо недогатващ за дните преди Коледа и обикновено лютия декември. Направихме бързо уговорка с Ванката, ето и неговата гледна точка, която отново се е получила с кулинарен привкус и послевкус, но умее си да ги описва човека нещата! :)

   Качихме се по долината на Елешнишка река, можеше да го завъртим по-сложно и дълго, но идеята беше да паркираме и разгледаме Елешнишки манастир Света Богородица. Колкото повече обикаляме манастирите в България, колекцията ми вече надхвърли двеста манастира, толкова повече разбирам, че мисията ще се окаже доста трудна и непосилна да обиколя всичките, не е да нямам желание! :)

   Елешнишки манастир Света Богородица:

   Част от сградите са собственост на Виваком и не ни посрещнаха много топло в Светата обител! Все пак ни разрешиха да се помотаем и снимаме там, след което захапали стръмния път над манастира, с тежките, претъпкани до горе раници поехме по река Елешница към билото и хижа Мургаш. Имаше ловни пусии навсякъде по маркираната туристическа пътека и вдишвахме чистия въздух, като че ли за последно, слушайки откосите на убийците... :(

Отварям малка скоба, за да споделя част от работата си. Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати

   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.

   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:

  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.

   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.

   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“

   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:

- 50 обекта на изчезващите свети места в България.

- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще

- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време

- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места

- Интересни места за посещение в районите, около тях

- Единствено издание, без аналог на пазара

- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.

    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.

   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio

   Дата на издаване: 26.10.2016

   ISBN: 9786197354003

   Брой страници: 300

   Корична цена: 27 лв.

   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

    Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!

Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)

BG77 BPBI 7924 1072 5700 01

Окончателна корица на предстоящото издание

   Излязохме от горещата точка на дерето, там се чуваха само приглушените гърмежи, долавяхме мириса на изгоряло моторно масло от тежките джипове съсипали планината в годините... Ванката в това време трошеше зверски механичния затвор на новото си, горко канонско тяло, снимайки серии след серии от мъгли паднали тежко под Витоша и Рила, "обвинявайки ме", че не съм му казал да си вземел дългия обектив... Аз кротко си ходех по пътеката. :) Силната насрещна и контражурна светлина не ме изпълваше особено с флеърите, които пораждаше на дисплея и се радвах на птиците, и оставащата денивелация, която взехме с доста почивки под предлог за хапване или приятната-топла трева, на която да поседнем и съберем кърлежи. Нищо, че е декември, гадовете още щъкат и скоро отново се бях сблъскал с кръвопиещите същества. Оглеждахме се и за усойници или пепелянки. Миналата година в началото на декември почти изненадах и без малко да стъпя върху една отровна хубавица в Родопите, в района на скалното светилище Кован Кая.

   Скоро се изкачихме в подножието на хижа Мургаш, където устроихме кулинарна забава и палатков лагер на отрицателни температури. Тетвах чисто новия зимен спален чувал Husky Enjoy, който се надявам да ме пази от стихиите в зимните биваци! :)

   Връх Мургаш. Час ни отне да изпълзим от хижата до метеорологичната станция на върха по КЕ пътека. Пълно безветрие се оказа там, дори щъкахме по тениски без особен дискомфорт.

   Хижа Мургаш е в процес на дострояване, поставят се нови дограми, а стопаните се качиха с пикапа си вечерта да свършат някоя работа, а ние пък мислейки как ще ни провалят вечерта, се оказахме приятно изненадани от топлото посрещане, което може да срещнете единствено по хижите в Стара планина и на 1/100 в останалите планини, за да не ме осъдите как съм краен в изказването си! :) Разрешиха ни да си запалим огън, дори ни поканиха да нощуваме вътре, естествено отказвайки категорчно, породихме съмнение в тях относно здравословното ни състояние! :) До самата хижа имаше начупени стотици шишета, качват се недробосъвестни хора, напиват се, цапат... Дано в скоро време, когато се установят хижари, за които споменаха стопаните, всичко да се регулира и тази голяма и хубава постройка не тъне повече в мизерия.

   Скоро щеше да се стъмни. Във вековната букова гора имаше нападали хиляди дървета. Събрахме дузина и накладохме нестинарски огън с половин метър жарава. Температурите в усойната гора скоростно счупиха живачния стълб и добре, че взехме адекватно решение да си направим мохабета на букови пънове до самата жарава, а не на масите, които бяха на десетина метра от там и бяха обсипани със скреж! Оказа се правилното решение! Бяхме смазани от предни вечери и се договорихме да не окъснявахме както друг път, но все пак трябваше да дадем и начален старт.

   И почнахме с кметските горива! :)

   Със скриването на слънцето настана не кучи, направо мечи студ. :) Антифризът беше на почит!

   По-късно направихме 40 градуса, та се не стоеше! :)

 

   На сутринта Иван не пропусна да тества здравата като корабно платно палатка Лафума. Уви, дори ветеранът се предаде и прокъса шевовете! :)

   Бързо се сафирясахме след снощния купон, защото щяхме да изпуснем това. И хукнахме - кой без чорапи, кой без шапка! :)

   Изгрева над Рила и Витоша, за който пробягах почти километър по замръзналата земя:

   Полуостровите изплуват над мъгливото море, докато слънчеви лъчове се процеждат през едва видими пролуки и се разливат по заскрежената земя.

   И в обратна на изгрева посока:

   Толкова - 3 кадъра за три дни... :) Остана слизането, което след тежката кулинарна забава, никак не спореше! Качихме се на най-ветровития връх в България, тествахме нова екипировка, пък и Балканът за пореден път ни допусна до себе си без да полагаме много усилия, което скоро няма да е точно така.
   Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организация и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.

До скоро! :)