Водопадите в Беласица планина

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк 
   Петък 13-и е! Каква по-хубава дата за път към неизвестното в пограничните райони на планината Беласица. Есента там не беше отминала, прогнозите за времето бяха чудесни и с нощния влак за София, рано сутринта бях на уреченото място, където ме чакаше Велислав и компания. Всъщност идеята за водопадите от заглавието подхвърли той, а мен направо лиги ми потекоха като чух и видях как се подготвя предварително с карти, тракове и разпечатан план в няколко подробни копия. И така - Вели, Васко, Ирена, Марко и аз, поехме с виещ лагер на автомобила към Беласица, който сякаш умишлено ни напомняше за датата със зловещия си звук. Петък 13-и е, дано всичко върви по план! :)

   Скоро бяхме на границата, където овълчените македонски митничари ни чакаха в засада, за да изкарат някой лев. Намериха за какво да се заяждат, тършуваха ни в раниците и като видяха с колко гпс-и сме и броя фотоапарати, направо се поклащаха, като в транс. Не ни се размина и си поискаха рушвет гладните циганчета... :) Трябваше да минем границата обаче, защото там ни чакаха няколко водопада в близките села и деретата над тях. Най-високия водопад в Македония е Смоларският водопад над село Смолари. Както тук, така и в другите села в съседката ни, пътеките бяха добре обозначени, маркирани, със здрави мостчета, изградени парапети и, абе кеф е човек да пощъка. Бързо ни минаха ядовете от преди малко и налазихме есенните гори на Беласица. Кой знае, ако тези гладници бяха в евросъюза как щеше да е устроено всичко... с лифтове... :)

   Смоларски водопад над село Смолари, Македония. Намерихме го лесно, информацията е повече от подробна, както споменах! :)

   Тук е момента, в който да вмъкна, че всички тези забавни и хубави хора в компанията, на които беше чудесно, изповядваха едно общо и много интересно хоби - геокешинг. Това се състои в криене-откриване на "съкровища" - дребни предмети, затворени и скрити в кутии, шишета, дори на места в буркани за компот, около определени места (по избор) и съответно качени като гпс координати в сайт. Имаше няколко кеша, около 2-3 водопада и останалите, общо 14 водопада според мен, които видяхме, бяха удостоени по скалите с кутии геокеш. Човек като гледа с какъв ентусиазъм, мания и всеотдайност вършат тези неща, направо му пламват фитилите. В това време аз естествено бях зает с моите си лудости, чистих реките от наилони и подреждах кадър след кадър.

   Преместихме се и в съседното дере над село Колешино в подножието на следващия водопад. А той, въпреки ниския си разлят пад, не отстъпваше по хубост. Есента в Беласица, за разлика от Балкана не е преминала и имаше какво да се изцеди в тъмните дерета, за които не таях много надежда, поради слънчевите прогнози.

   Колешински водопад:

   В Бърлен дере над село Габрово са следващите три водопада преди да поемем обратно към България.

   Първи водопад на Бърлен дере:

   Втори водопад по Бърлен дере:

   И третият, най-впечатлил ме от поредицата. Тук се залагаха геокешове, докато аз изпадах в транс, гледайки как се движат от вятъра неокапалите последни жълти листа. Дни по-късно всичко ще посивее и зимата ще настъпи, замразявайки красивите водопади на Беласица планина...

   Влизаме бързо в България, (след отбивка за Скопско пиво в местната кръчма) търси се кеш до Самуиловата крепост (намират го бързо, все пак имат опит в тези начинания) и газ към Яворнишки водопад. :)

   Яворнишки водопад над село Яворница:

   Вече се смрачаваше и светлината стана плоска. Самият водопад не е висок, но се разлива приятно по скали и цветове наоколо. Вальо Янкиш ни очакваше в къщата си за гости в село Самуилово. Направихме хубава маса там! Гостоприемен е Вальо! Начерта ни карта с водопадите за утрешния ден, почерпи ни ракия, всъщност опитахме от поне четири вида ракия и всички те бяха еднакво примамващи, за да се полъжем да опитваме отново и отново, и така до полунощ. Жената на Янкиш беше озурпирала телевизора, така че влязохме яко и в света на сериалите. Скоро се оттеглих в двора на къщата, където си разпънах палатката.

   След богата закуска с пържени филии и сладко от зелени смокини, налазихме местността над село Камена. Денят щеше да е труден, натоварващ, с неясни маркировки и липсата им, губене-намиране. Всички бяхме с гпс-и. Сладка картинка отстрани как се лутаме, но без подробна информация, човек влиза яко във филма над селата Камена и Самуилово. Таях големи надежди за тази река и втория ден от ползотворната "Беласишка серия"! :)

   Пръв е Камешнишки водопад по пътеката. Невзрачен и с нищо недогатващ за красотите, които ни посрещнаха в този топъл ноемврийски ден. Времето никога не стига, денят ни срещна с много трудности и гледах да извлека максимума от ситуацията! Факт е, че трудно ще се организирам пак в Беласица - планината е гранична, отдалечена е и всичко дойде като бонус с хубавото време в тези дни! :)

   Още един водопад, но съвсем извън пътеката в каньона на река Камешница. Извоювах си го с нелек трънинг по склона. Аха човек да захапе с грайферите на обувките си склона и се хлъзга надолу. А наоколо остри тръни, дебнат в засада да ги хване човек и да озвучи гората... :)

   Следва водопад Срамежливеца, отново от поредицата Камешнишки водопади (корекция от темата ми във форума планина е-псилон).

   И групата върху водопада. Изненадани бяхме от дебита на водопадите!

   От тук без пътека и през сечища, се озовахме в подножието на водопад Чатала, който тече по приток на река Камешница:

   Този водопад го кръстихме Сълзата:

   А водопадът под хижа Лопово беше под въпрос, предвид осезаема грешка в картите. Но все пак го открихме.

   Водопада под хижа Лопово. Според Вальо Янкиш цялата поредица от каскади била, около 60 метра. Вероятно е да е така.

   Надолу всички гпс-и прегряха. С моя изхабих поне два комплекта батерии и въпреки, че всеки път се измъчвам с тези стари батерии, не вадя чисто новите, които имам вече от половин година! :) Доста се лутахме и изведнъж не щеш ли, попаднахме на фургон с маса, а на масата цяла група ловджии. Поканиха ни, е не отказахме! Такива срещи не се случват всеки ден! :) Наляха ни червено вино и така няколко пъти, имаше касапски мезета. :) По тъмно бяхме при колата...почти опиянени, да не повярва човек! :)

   За третия ден лежерно оставихме водопадите над село Скрът - Дъбицата и Мангъро и се преместихме да нощуваме в Пирин на хижа Попови Ливади, където "течеше" як купон! :) Всичко течеше здраво в тези дни! :)

   Водопад Мангъро. Спасих скучните кадри с вятърът, люлеещ папратовите листа на преден план:

   Водопад Дъбицата. Отново приятна каскада, че и с центрофуга от есенни листа:

   Заредени и доволни поехме към реалността. Получи се повече от добре - 14 водопада за три дни. Имаше вода и цветове. Беласица е дива и красива планина, оказа се и богата на водопади, както знаехме. Има множество дерета в тази планина. Гледахме ги в движение от колата, повечето са непроучени, от което следва, че вероятно в тях се спотайват много красоти! Има сметки за разчистване! :) А зимата и обзорния преход в билните части с върховете Конгур, Радомир, Тумба (над 40км. разглобяващо ходене). Завършихме с разбор на събитието в Долна Градешница, а и колата не се предаде.
   Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организация и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.

Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати

   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.

   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:

  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.

   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.

   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“

   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:

- 50 обекта на изчезващите свети места в България.

- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще

- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време

- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места

- Интересни места за посещение в районите, около тях

- Единствено издание, без аналог на пазара

- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.

    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.

   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio

   Дата на издаване: 26.10.2016

   ISBN: 9786197354003

   Брой страници: 300

   Корична цена: 27 лв.

   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

    Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!

Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)

BG77 BPBI 7924 1072 5700 01

Окончателна корица на предстоящото издание

До скоро! :)