сряда, 14 октомври 2015 г.

Мердански манастир - Марянски манастир- Буйновски манастир - Христовски водопад

Есен в Предбалкана

   Есента в Предбалкана и тази година ме изненада приятно, и макар само за няколко часа се озовах сред приказни цветове, около мен. Манастирите от заглавието са по-далеч от комерсиалните места и тълпите, което в комбинация със студ и мъгла, винаги е раждало спокойна разходка и балансирани кадри. Пътувайки към Родопите, се понесох към китните планински градчета Елена и Твърдица. Знаейки, че проходът Елена-Твърдица е отворен от няколко години, сметнах за добра идея да измина острите и стръмни завои пресичащи планината. И се озовах в Рая пред портите на Мердански манастир "Св. 40 мъченици"! :)

Мердански манастир "Св. 40 мъченици":


   Недалеч, сред завоите на планината е село Марян и Марянски манастир "Св. Преображение Господне". Този път планувах малко обекти (основно манастири) и въпреки, че тръгнах едва по обяд от град Русе, разходката протече повече от спокойно. Знаех, че пътищата са поносими, с изключение на тировете по пътя Русе-Велико Търново, няма непроходими отсечки, както се случва често в подобни разходки! Пътищата в тази част на България са спокойни, има много обособени отбивки, човек дори само с движение по тях, може да спира и да се наслаждава на мъгливите горски масиви без движение с конкретна цел.

Марянски манастир "Св. Преображение Господне":




   По път за село Буйновци едва не изскочих от предното стъкло на колата. :) На един завой табела гласеше - ВОДОПАДА - 400м. Е, може ли човек да не си пробва късмета. Знаех, че в района е водопадът на Мийковска река, но не знаех, че точно този водопад е кръстен Христовски водопад. Слизайки до подножието му разбрах за това и не останах разочарован.



   Поех и към Буйновци. Село скътано в гънките на Предбалкана сред красиви гори, поляни и безброй живописни завои разкриващи много обновени къщи за гости. Пристигнах в късния следобед пред портите на Буйновски манастир "Св. Пророк Илия". Мъгла се стелеше навред. Тишина и спокойствие по пустите улици.

Буйновски манастир "Св. Пророк Илия":


   Всички улици и пътища в гората са посипани с килим от есенни листа. Цветната феерия тепърва предстои и настроението е едно такова, приповдигнато....... :)
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

    Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!
Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)
BG77 BPBI 7924 1072 5700 01
Окончателна корица на предстоящото издание
   Толкова от този есенен следобед. :) Преминаването по завоите на Елено-Твърдишкия проход си е изпитание в мъглата, а в южна България направо си беше за слънчевите очила.

Няма коментари:

Публикуване на коментар