Априлци /кв. Острец/ - седловина Табиите - връх Вълча могила - връх Зелениковец - връх Плочата - връх Устриката - хижа Тъжа - Априлци /кв. Острец/
"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - ЛИНК
Еднодневен преход по маршрута по заглавието. Изпъстрен слънчев ден, невероятни гледки и зареждащи с емоция, свежи била, покрити с хвойна и боровинки... Завършекът на предишния ден е край прохладните вирове на Острешка река, където се случват познатите чудеса - покривки на маси, огнени еликсири и цветни салати край огнището, с изпращане на поредния прекрасен ден в планината...
Утрото - зареждащо и свежо. Билото насреща е цел за деня: с върховете Зелениковец, Плочата, Устриката и преборване на гъстите и обрасли с хвойна склонове на билата им... Отдавна се канех да премина въпросната "пътека". Тънки просеки минават по обширното било, но са предизвикателство в дълбоката и гъста хвойна... :)
Тук-там има изненади...
Чешмата с ледена вода в местността Студения улей.
Скоро подхващам стръмната пътека към връх Зелениковец от седловина Табиите.
Маршрутът през тези върхове дава интересни погледи към връх Марагидик, Ботев връх, връх голям Кадемлия.
Връх Зелениковец и връх Вълча могила са насреща.
И към връх Марагидик и североизточното му ребро... Връх Марагидики изкачвам за трети път това лято. Първо през Турски рът, после по североизточния ръб, а на следващия ден през стръмните ридове, източно от Турски рът... Маршрутите, билата и ръбовете дават зрелищни панорами и денивелации, които преодоляват, но всяко усилие напълно се оправдава от гледки, емоции и даровете на планината - гъби, боровинки, ягодки, малини, къпини...
Зеленото море, разкриващо се от билото към връх Зелениковец...
Връх Зелениковец.
Между върховете Вълча могила и Зелениковец има две паметни почи в местност "Кървавата стена".
Едната плоча е счупена от времето може би. Насреща са малка Козя стена вдясно и връх голям Кадемлия вляво...
Връх Плочата и гледките към връх Марагидик (вдясно), алпийския връх малка Козя стена (ляво) и Ботев връх в далечина...
Триангулачната точка на връх Плочата.
Към връх Устриката и насреща все е връх голям Кадемлия...
На връх Устриката.
Слизане към хижа Тъжа и обратно към Острец през плантациите от червени боровинки...
Изморени от дългия и горещ ден, финишираме на едно друго познато място, където прохлада и студ дори, са гарантирани бонуси, а вировете са в изобилие...
Утрото - зареждащо и свежо. Билото насреща е цел за деня: с върховете Зелениковец, Плочата, Устриката и преборване на гъстите и обрасли с хвойна склонове на билата им... Отдавна се канех да премина въпросната "пътека". Тънки просеки минават по обширното било, но са предизвикателство в дълбоката и гъста хвойна... :)
Тук-там има изненади...
Чешмата с ледена вода в местността Студения улей.
Скоро подхващам стръмната пътека към връх Зелениковец от седловина Табиите.
Маршрутът през тези върхове дава интересни погледи към връх Марагидик, Ботев връх, връх голям Кадемлия.
Връх Зелениковец и връх Вълча могила са насреща.
И към връх Марагидик и североизточното му ребро... Връх Марагидики изкачвам за трети път това лято. Първо през Турски рът, после по североизточния ръб, а на следващия ден през стръмните ридове, източно от Турски рът... Маршрутите, билата и ръбовете дават зрелищни панорами и денивелации, които преодоляват, но всяко усилие напълно се оправдава от гледки, емоции и даровете на планината - гъби, боровинки, ягодки, малини, къпини...
Връх Зелениковец.
Между върховете Вълча могила и Зелениковец има две паметни почи в местност "Кървавата стена".
Едната плоча е счупена от времето може би. Насреща са малка Козя стена вдясно и връх голям Кадемлия вляво...
Връх Плочата и гледките към връх Марагидик (вдясно), алпийския връх малка Козя стена (ляво) и Ботев връх в далечина...
Триангулачната точка на връх Плочата.
Към връх Устриката и насреща все е връх голям Кадемлия...
На връх Устриката.
Слизане към хижа Тъжа и обратно към Острец през плантациите от червени боровинки...
Дълбоки и зареждащи със свежест ледени вирове на реката... :)
