Пясъчни лилии (Pancratium maritimum) - Каваци

 Пясъчни лилии - Каваци
"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - ЛИНК

   Пясъчната лилия (Pancratium maritimum) е вид луковично растение от семейство Кокичеви. Това е един красив крайморски растителен вид наричан още Царицата на цветята или Морски нарцис. Пясъчната лилия е застрашена от изчезване в България и е защитен от Закона за биологичното разнообразие вид.
   В България расте по пясъчните брегове на южното Черноморие – главно в местностите Каваците, Иракли и Аркутино, между Ахтопол и Резово, както и в резерватите „Ропотамо“ и „Пясъчна лилия“, но въпреки всичко произхода му е от Средиземно море.
   Растението е застрашено единствено по българските и част от северните турски брегове на Черно море. В останалата част на Европа е изключително добре разпространено и оформя стабилни популации.

Крепост Чиракман (Бизоне) - Каварна

 Крепост Чиракман (Бизоне) - Каварна

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - ЛИНК

   Късноантична и средновековна крепост Бизоне се намира на 2.3км южно от центъра на гр. Каварна. Градът е основан през VI-VIIв пр.н.е. от траките. В последствие тук се заселват и гръцки колонисти, които се разположили в района на пристанището. През II–IIIв пр.н.е. временно се заселват скитите. През тези години градът играе важна посредническа роля в търговията между местните селища и търговците от о-в Родос, Хераклея, Синоп, Египет и други. През втората половина на Iв пр.н.е. катастрофално земетресение поглъща античния град в морето. Челната част на нос Чиракман се откъсва и потъва. През римския период градът е бил възстановен под същото име и бързо процъфтява, селището се възражда, а пристанището се оживява. Градът съществувал в този си вид до VIIв, когато бива разрушен от славяните и прабългарите, които създават селището Карвуна.

   През XV-XIXв средновековният град става известен под името Каварна, като християнско селище и пристанище за зърнени храни. До вътрешната крепост в момента има два пътя. Единият почва от село Божурец, минава и през трите укрепителни пояса. Достъпен е за автомобили с висока проходимост. Другия тръгва от пристанището на запад, като е трудно да се установи точно къде е поради гъстата растителност. Да се търси някъде зад силозите. Удобен е за пешеходци. Пътят се изкачва директно пред третия най-вътрешен пояс. По всяка вероятност това е древния път от пристанището към града.

Тракийска куполна гробница (Поморие)

 Тракийска куполна гробница край Поморие

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - ЛИНК

   Античната куполна гробница се намира на около 1 km от град Поморие, (Област Бургас), на 300 m от автомобилния път Поморие – Бургас.

   Разположена е в района на Станцията за овощарство. Архитектурата на съоръжението е уникална за Балканския полуостров.
   Гробницата датира от ІІ – ІІІ век. Приета е научната хипотеза, че съоръжението е служило за мавзолей (хероон) на богата анхиалска тракийска фамилия, в който са се извършвани религиозни ритуали посветени на култа към слънцето. Античната куполна гробница е най-голямата, откривана някога в България и е единствена по рода си на Балканския полуостров. Представлява комбинация на типична тракийска куполна гробница и римски мавзолей (хероон) под насипа на надгробна могила.

   Могилата, под която е изградена гробницата, е висока 8 m и е с диаметър 60 m. Основата ѝ е елипсовидна, а върхът е с леко яйцевидна форма. Гробницата се състои от коридор (дромос) – с дължина 22 m и кръгла камера, с диаметър 11,60 m и височина 5,50 m. Съоръжението е изградено от камък (типично за тракийските строители) и тухли (характерни за римляните). Гробницата е засводена с полуцилиндричен свод, в центъра на който е изградена куха колона с диаметър 3,30 m, която се разширява нагоре и слива с външната стена. От вътрешната стена на кухата колона е била изградена вита каменна стълба, която е отвеждала на повърхността на могилния насип. По околовръстната стена на гробницата са разположени пет ниши, в които се предполага, че са били разположени урните на покойниците. Стените на залата, коридорът и фланкиращите помещения на съоръжението са били измазани с т.нар. „горещ хоросан“ (състоящ се от негасена вар и морски пясък) и изрисувани, но до днес са запазени само фрагменти от мазилката, която е била оцветена в зелено.

   При дромоса се наблюдава прагово стъпало от грубо обработен пясъчник с дължина 1,80 m, ширина 0,80 m и височина 0,30 m. Дромосът е с дължина 22 m., ширина 1.77 m. и височина 2 m. Съоръжението е имало двукрила врата.

   Особеното тук е, че никога не са откривани кости, урни или саркофази, за да бъде приета еднозначно хипотезата за римски мавзолей. Самата големина на залата, наличието на кухата колона в средата, вероятният олтар-огнище в нея и ефектът, който се получава от осветяването през отвора на колоната в ротондата, говорят за езически ритуали, които най-вероятно са се извършвали със светилището. Според проф.Александър Фол, жреците гадаели волята на бог Сабазий, който денем наричали Аполон, по силата на лъчите, проникващи през кухата колона, когато Слънцето достигало зенита си. Когато обаче Слънцето достигало в „долната хемисфера на земята“, те запалвали огън на олтара-огнище и гадаели волята на своя Бог по играта на пламъците, които искрели през отвора и се отразявали на нощното небе. По време на този ритуал бог Сабазий бил наричан Дионис.

Рисмки терми (Варна)

 Рисмки терми (Варна)

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - ЛИНК

   Римските терми се намират в югоизточната част на съвременния град Варна, в близост до пристанището и са сред най-запазените архитектурни паметници от античния период в България. Изградени са през Римската епоха, към края на II век и представляват най-голямата римска баня на Балканите. Според проучванията височината на сводестите конструкции е била над 20 м, а общата площ на съоръжението около 7000 m². Баните са функционирали до края на III век. Те са имали важна социална функция в древния Одесос, който от 15 г. пр. Хр. е част от Римската империя в провинция Мизия, но запазва известна самостоятелност (като правото да сече свои монети и да няма римски гарнизон). Като главно пристанище на Мизия, градът е бил силно повлиян от римската култура, за което свидетелстват и термите.

   Уникална е отоплителната система на баните. Тя е свързана с двойния под и специалните кухини, отвеждащи топлия въздух до върха на зданието, построено в близост до топли минерални извори, които се използват и до днес във Варна. Посетителите на баните са влизали в просторни зали, създаващи естествена бариера пред студения въздух, след това в огромна зала (балестра), която е била своеобразен център, в който мъжете на Одесос са се събирали, за да обсъждат важни обществени въпроси.

   Руините са сравнително добре проучени, въпреки че между двете оградени територии има построени къщи и църкви, под които е сигурно, че се крият много антични сгради и артефакти. Термите са привличали интереса на историци и археолози доста преди да стартират археологическите разкопки. Още през 1906 г. австрийският учен Е. Калинка определя останките като антична постройка, но най-съществена заслуга за предизвикването на научния интерес към тази старина и за запазването ѝ имат братята Шкорпил.

   Разкопките на Археологическия музей – Варна от 1959 до 1971 г. под ръководството на Милко Мирчев, откриват основната част на сградата. Под съществуващите днес околни улици остават част от помещенията, както и най-южната артерия от западната подземна галерия. Продължаващите и сега археологически проучвания изясняват предназначението на сградата и установяват епохата на нейното построяване. Разкритата сграда е част от терми е на римския град Одесос. Архитектурният стил подсказва, че те са построени към края на II – началото на III в. Намерените в канализацията монети, сечени по времето на император Септимий Север (193 – 211), потвърждават тази датировка. Най-късните намерени монети са от времето на император Тацит (275). Така е установено, че термите са функционирали до към края на III в. Грандиозността на строежа, безупречното изпълнение на блестящия архитектурен замисъл, богатството на украсата определят термите като забележителен паметник на античната архитектура в българските земи. Те свидетелствуват за разцвета на културата в града през ІІ-ІІІ в., за неговото богатство и благосъстояние. Одесоските терми са едни от най-големите в европейската част на Римската империя.

   При разкопките е намерен постамент на статуята на Клавдий Аквила, както и статуи на римските богове Херакъл, Виктория и Меркурий, които вероятно са украсявали залите и са им придавали тържествен вид. Както личи от намерените надписи, божествата покровители на здравето Асклепий и Хигия са имали светилище в северозападната част на термите. Археолозите са се натъкнали още на фрагменти от мраморни прозоречни рамки, оформени като кривака на Херакъл, който е бил почитан и като бог-покровител на изворите.

   През Османския период и след Освобождението до края на XIX в. подземията на термите са ползвани като затвор, наричан Ичкале.

   Днес през лятото в термите функционира летен театър и се изнасят концерти.