Чипровци - Чипровски водопад - Монтана - крепост Монтанезиум - Копрен - водопад Воден скок - Вършец - Заноженски водопад
Краят на пролетта скоро ще прехвърли природните си роли, но в полза на настъпващите и сухи летни дни. Предчувствайки това, се нахвърлихме лакомо към западните части на страната и Стара планина, където надморската височина е по-голяма и всичко е все още свежо, зелено, а след валящите дъждове - и със захранени реки. Водопадите там са обещаващи, както за разходка сред дивото, така и за почивка, и релакс по границата, където времето отдавна е спряло. Плановете ни бяха грандиозни, но прогнозите за времето - плашещи и способни да откажат и най-приключенски настроените... :)
Чипровски водопад през пролетта |
С Митко, Катя и Мария, пристигнахме късно в полите на западна Стара планина и граничния град - Чипровци, където да се установим за следващите няколко дни. Чипровци е малък, спокоен град, известен с чипровските си килими и Чипровското въстание, а в подножието на връх Трите чуки се спотайват множество водопади. Един от тях е Чипровският, който беше в плановете, както и Копренските водопади над село Копиловци, в живописната местност Копрен. Като бонус към приключението си добавихме крепост Кастра ад Монтанезиум и един малко по-неизвестен водопад - Заноженският, разположен в крайния квартал на град Вършец.
Изглед от град Чипровци към връх Трите чуки.
Утрото в Чипровци, с шарени небеса и плашещите прогнози за времето, които се сбъдваха. :)
Поемаме към екопътека Деяница и Чипровския водопад. Зоната е гранична, а пътят към подхода - изяден от водите, слизащи с пълни сили от планината. Шареният свят наоколо ни приканваше да спираме често и да правим разни макро забежки с флора и фауна. :) Дъждовници, зелени буки, шумни потоци и много свежест, присъстваха в часовете ни тук.
Но основната ни цел беше далеч и оловните облаци, които заплашително напомняха за предстоящия потоп, започнаха да се трупат навред. :)
Двеста местра положително изкачване и ето го и него - Чипровския водопад. Екопътека Деяница е живописна. Черен път, стръмна пътека в горския масив и след час от град Чипровци сме в подножието му. :)
Отдавана ме блазнеше идеята да се покатеря без пътека над него и да видя водните перли, които се изливат в дън горите тилилейски. Подходът и мокрите скали ме държаха нащрек, въпреки че да си призная честно, човек няма работа там. Полегати скали, обрасли с хлъзгав мъх и нестабилен здравец, завършващи с надвеси и падането оттук би било завършило с фатален край. Хъката-мъката, излязох и над Чипровския водопад до този малък бонбон, който галеше скалата нежно и захранваше притока към следващия водопад.
Над Чипровския водопад. Абсолютна дивотия.
Пресичайки между двата водопада, се подхлъзнах на полегатите камъни, които са като сифон в тази част на реката и се озовах до над колене във водата, хващайки се за някакви коренища. Обувките ми се напълниха догоре с вода и спирайки в сухите клони между двата водопада, предположих каква щях да я свърша тук, по екстремния терен, където нямах работа без осигурителното въже...
Над Чипровски водопад, западна Стара планина |
Излекувах стреса, изцедих чорапите и продължих по-нагоре по хлъзгавите склонове, а притъмняващото небе, неясният подход за слизане и мокрите дрехи, ме караха да настръхвам от студ... По дивите склонове - левурда... Знаех за интересни каскади над Чипровски водопад, но уравнението риск-разумно, отдавна клонеше към втората си част и реших да се забавлявам в търсенето на подхода обратно.
Добрах се и до Чипровския водопад по човешката пътека. Митко и Мария тръгнаха надолу, с уговорката да сме бързи, а Катя ме чакаше тук. Извадих набързо статива, колкото да се отчета, нагласих го някак в един дълбок вир и само след миг течението ме изпързаля към по-долния си речен праг. Изтърсих се като талпа, право на двете си колене, върху полегатите камъни, завършвайки серията падания от преди малко. Имаше и неприятно заклещване между дървесни капани, но по склоновете над водопада... Шапката ми падна по-надолу по течението и вече по мен наистина нямаше сухо и здраво място, след излизането горе и пропаданията, между изгнилите дървета. :) Но... Кеф цена има ли? :) Все пак стативът остана на линия с чакащия ме по-горе сух и здрав фотоапарат.
Наиграхме се децата и тръгнахме смело надолу. Небето предвещаваше потопът, който се изсипа в градушка само секунди след като влязохме в колата, трошейки единственото здраво място по мен за деня - главата ми! :) Все пак, още един поглед към приказката, случваща се тук. :) Времето никога не стига! :)
Чипровски водопад през пролетта |
Отпочинали, в късния следобед поехме към Монтана, където запълнихме оставащите часове, с изпращане на деня над хълма Калето, с разположената върху него крепост Кастра ад Монтанезиум. Прекрасно място с изглед към врачански Балкан, западна Стара планина, Миджурското било и насипите над язовир Огоста.
В почивка и наблюдаване на светкавици в небесата над град Чипровци.
Крепост Кастра ад Монтанезиум |
Местност Копрен и водопад Воден скок бяхме отредили за следващия ден. По пътеката и в очакване на поредната порция дъжд, попадахме на множество дъждовници. Този си позираше, без да се налага да го местим. :) Имаше дори листо на главата си. :)
Водопад Воден скок по Копренската екопътека. Знам за още водопади над него, но днес реших да не изневерявам на късмета си, поради прогнозираните за обяд гръмотевични бури в тази част на планината и нелепите травми от вчера. Дните преминаваха сякаш между капките и дъжд, и гръмотевици се движиха или малко пред нас, или малко зад нас, което разбира се компенсирахме с къпането в реки. :)
Копренски водопад Воден скок с Катя за мащаб в подножието му.
И с есенна украса, когато за първи път го открих. :)
Местност Копрен и облачната свада, която напираше да се излее с все сили. Билото на планината - потънало в мъгли. То пазеше своите тайни днес. Докато Мария и Митко се разхождаха към Дуршин скок, ние с Катя се озовахме в тенджерата с планински чай. Уханни билки скоро ще запълнят всички поляни наоколо.
И без дефокус на планинския масив. :)
Копрен и Трите чуки са приказни върхове, преминаването по които съм описал в тази си публикация - ТУК, а есенното приключение с Копренските водопади Дуршин скок, Ланжин скок и Воден скок, може да проследите - ТУК. Дните ни в западна гранична Стара планина минаха светкавично и бяха белязани с много красота.
Завършихме с един срамежлив водопад до Вършец - Заноженски водопад, който след всичко видяно, не ни впечатли особено, но се вписа добре за край на пролетната ни разходка.
Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организация и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.
Ако публикацията ви е харесала, отбийте се и в линковете от долните редове, в които при сходни публикации, съм представил красоти от района, които сме посещавали и снимали в годините:
Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.
А ето какво казва автора:
„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.
Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов
Издателство: Gayana book@art studio
Дата на издаване: 26.10.2016
ISBN: 9786197354003
Брой страници: 300
Корична цена: 27 лв.
За поръчки на ЛС или телефон 0877477127
Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!
Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)
BG77 BPBI 7924 1072 5700 01
До скоро! :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар