Водопад Сувчарското пръскало, резерват Чамджа и 4 лавини

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк

Код Червено - Сувaчарският лавинарник

   Тази публикация можеше да не я излъча, по ред причини, но предполага се - оцелял съм и споделям емоциите от всичко, което ни се случи през един топъл ден на 2012- та зима :). Всеки, който е посетил горепосоченото място би споделил от личен опит, че си е класическо и емоциите от него са били на лице. Това, на което обаче ние станахме свидетели, подсили респекта ни към Стара планина, коварните изненади, които крие и неспособността и да ни приеме в земите си, когато си поискаме. Така, това се случи в този иначе прекрасен топъл февруарски ден, гонещ температурните рекорди. Температурата се въртеше над 10 градуса. Сигурен повод да реализираме нещо интересно: снимки и разходка в суровите земи на резерват Чамджа, непристъпни ждрела и шеметни каскади. 

Началото: кафе, случайно нахвърлени щрихи и повод да избягаме от шума, и да се пренесем на някое красиво място. Не му беше времето за водопади, някак си и в нагласата ни се крепяха отрицателни емоции, но запланувахме го, следваше да се изпълни. Обичайните заподозрени: Аз и двете адашчета, които ако не ми се връзваха на акъла, можеше и да е по добре. Снегът се топеше, изтървахме ледените скулптури, около водопад Сувчарското пръскало, предполагаше се при това затопляне поне да протече, малко сняг също нямаше да е излишен. Много негативизъм струеше и относно бъдещото изпълнение на плана, но с пристъпване към изпълнението му нещата предполагаха да се понаредят. Обявеният код 'Жълто' и обещаните силни и ураганни ветрове допълниха екстремното изпълнение на плана.

Притесненията: :) Че заради повишените стойности на температурите всичкият сняг ще се е стопил, ще са калища до небесата и пейзажа ще е пуст. Да, ама не. Нищо подобно, още на развиделяване щеше да се разбере защо. Играта на котка и мишка се получи, с надхитряването на лавините, които ни стресираха на макс.

Изпълнението: ранно пътуване, нищо ново в класацията. Еуфорията се засили още в проходът на Шипка. Рекички течаха буквално по пътя, а реплики от сорта на 'водопадиии' се повтаряха тривиално на всяка минута, като по часовник. Такава видимост, на каквато станахме свидетели по подбалканската линия си е чист късмет и жадно се въртяхме към Старопланинските масиви. Деретата преливаха бясно - десетки водни каскади падащи от отвесните скали.

Пътят, който извежда в гората и води до водопад Сувчарско пръскало и приказната гледка от него в посока Средна Гора, и Христо Даново.

И разбира се в посока Старопланинското било.

Нямаше никакъв шанс да извадя статива, за да снимам от него, чисто и просто защото щеше да изхвърчи. Повечето снимки снимах на колене, за да успявам да се задържа все пак в изправено положение. Поривите на вятъра не бяха особено приятни. Намирахме се в нещо като фуния, която се опитваше да ни засмуче.

След този завой нещата взеха да стават изключително зле. Появи се лед, по който вятърът ни връщаше в изходна позиция. Работите не отиваха на добре, планината ни предупреждаваше да се върнем, затова... смело напред. 

Ходеше се все още някак си, приятелите ми приличаха на пияни скиори, докато аз се чудех да снимам ли, да се придвижвам ли, какво ли. Май ми беше добре да си стоя на едно място, въпреки неимоверните усилия да се придвижвам напред.

Тук някой гордо позира, пред наскоро паднала лавина и се подсмихваше леко. Само да знаехме какво ни очаква в дерето на водопада...

След двучасова борба в преспите се озовахме на мостчето, откъдето трябваше да подходим към него. Отчайващите ни опити да движим през реката, нагоре по течението завършиха тук. Лавините, които бяха падали са натрупали по 5 - 6 метрови тръмбовки от камъни, лед, кал и сняг. Неразумно начинание да продължим напред. Нищо не спаси положението, нито котки, нито пикели. Суетене и мокреж в ледените февруарски води по Сувчарска река. Докато се чудех как да преминавам по камъните адашчетата се развикаха по отсрещния склон - ЛАВИНА и само докато се обърна видях тонове кал, листа, сняг и лед да се придвижват по стръмния склон. За 3 секунди изминах обратното разстояние през реката, в посока надолу, за което отделих десетина минути нагоре преди малко. Е, бил съм бърз все пак. Направо съм прелитал чак :). Последва втора вълна от неприятната смес - камъни, лед, сняг, а аз доволно отдъхнах наблюдавайки приятелите си (извън обсега и), които също като мен шареха като сърни. Преминаваха разни разстояния като норматив :). Късметът здраво работеше за нас. Не бях виждал подобно явление и адреналинът ми достигаше критичните нива.

Изчакахме нещата да се поуспокоят, но не таяхме напразни надежди. Над нас, на височина от около 500- 600 метра извън полезрението ни, имаше доста голяма вероятност явленията да се потретят. С наострено внимание все пак прекосихме проблемните участъци и се озовахме тук. Най рисковата снимка в живота ми. 

Водопад Сувчарското пръскало

Опровергаха ни се мислите - нямало да има сняг, нямало да има лед :).

Ето ни и на връщане, даваме път на следваща лавина. Всички спират, звуците от преди половин час се появяват за четвърти път, по склоновете се движеха всякакви гадории, миришеше на изгнила шума.

Преминаваме внимателно, на разстояние един от друг, задължително условие при лавинна опасност!!! Аз снимам, въртя се на дясно, снимам, въртя се надясно, бях като свободен електрон, а и се намирах на по-сигурно място, зад разни високи скали :).  Тръгваме си, ясно е, планината ни гонеше със сурово предупреждение.

Надолу по пътя срещнахме познати, от които пък разбрах, че малко по късно, когато са стигнали тук са паднали още 5 лавини, които са покрили следите оставени от нас. Пишейки това, се надявам подобни случки да са по-голяма рядкост, въпреки че имаше вероятност това да се случи. При положителни температури, деретата не са от най-безопасните места. Водопадите ще поизчакат пролетните дни на месец май, а Ботев връх вече ни очаква.

Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати

   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.

   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:

  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.

   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.

   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“

   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:

- 50 обекта на изчезващите свети места в България.

- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще

- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време

- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места

- Интересни места за посещение в районите, около тях

- Единствено издание, без аналог на пазара

- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.

    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.

   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio

   Дата на издаване: 26.10.2016

   ISBN: 9786197354003

   Брой страници: 300

   Корична цена: 27 лв.

   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

    Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!

Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)

BG77 BPBI 7924 1072 5700 01

Окончателна корица на предстоящото издание

До скоро! :)