Името Триглав е свързано с характерните три последователно разположени върхови коти на масива: Голям Кадемлия — 2275 м., Малък Кадемлия — 2226 м. и Пиргос — 2195 м. След връх Пиргос билото на масива постепенно приема югоизточна посока и преминава през върховете Зли връх - 2197 м. и Танастепе - 1875 м. Склоновете на масива са стръмни, на места скалисти и труднодостъпни. От там извират реки които дават началото на много водопади.
И този преход няма да се различи от останалите: ранно ставане и път през нощта с прекрасен изгрев на метри от пътя, където слънчогледите очакват първият слънчев лъч под масива на Триглав.
И ние го дочакахме, а след това от село Тъжа по път от каменно трошена настилка се ориентирахме за преход до хижа Русалка. Пътят започва на половин километър от последните къщи, т.е. няма как човек да се обърка.
Не особено приятно е движението по трошените камъни, но гледките които се разкриват, придружени от уханието на изпъстрените и осеяни с билки поляни, ни карат да забравим за това и с бодри крачки продължаваме напред.
Зад нас долу в ниското остава село Тъжа.
А водоскоци като този ни съпътстваха през цялото време със спокойния си ромон, придружен от жуженето на разни животинки.
Разхождайки се, съчетавайки прехода с бране на билки, които зимата се превръщат в ароматен чай, неусетно се доближихме до хижа Русалка, преди която ни се разкри и Триглав.
Минахме и покрай хижата, откъдето продължихме през Русалийския проход към 'Бабското пръскало'. Вировете по рекичките, които се стичаха на метри от пътя бяха в изобилие. Само трябваше да ги открием и снимаме. :)
Не след дълго стигнахме до панорамната площадка, от която ни се разкри гледка към водопада. Височината на водния пад е 54 метра и е едно от най-ниските пръскала в района, но въпреки това е основен туристически обект. Има изградена екопътека, която отвежда до него.
Продължаваме нагоре, а гледките по изградените панорамни площадки спираха дъха с мащабите на природата.
Гледки от които оставаме без дъх.
В далечината се вижда водопад, за името на който съм чувал различни предположения.
Стигаме и до втората площадка, от която освен приказни гледки, се рзкриха и тъмните страни на това прекрасно място. Небето притъмня скривайки и последния слънчев лъч.
Застинахме в очакване на голям порой, който след броени минути ни се изля на главите. Добре, че побързах с дъждобрана. Тъй като обувките ми не бяха пригодени за тези условия, ми просветля, че трябва да се сдобия с нови такива, а и туристически гети нямаше да са излишни! Небето също светна, последвано от силен тътен, който го раздра. Изсипа се порой. По високите части израза гръмотевична буря си е сериозна работа. В такива случаи е хубаво човек да се придвижва с изключен gsm!
Само погледнах към спътника си и в посока Русалка, откъдето след горещи супи изчакахме дъжда да поспре и надолу към колата.
Слизането не беше особено приятен момент от разходката, стана задушно от изпаренията след дъжда, а това ни поизмори доста. Долу ни посрещна хубавата гледка на масива,...
... а оттам към колата и право към местността 'бялата река', около Калофер, където мислехме да преспим. Като направих равносметка, бяхме повървели около 30-тина километра, които се оказаха доста за горещините на юли.
Екопътека 'бялата река' е уникално място, в подножието на Национален парк Централен Балкан, която ще посетя и друг път. Ще постна няколко снимки, които направих в следващото си посещение, за да се добие представа за каква феерия става дума.
След звездна нощ под откритото небе под масива на връх Ботев, ни посрещна ясна сутрин с изглед към първенеца на Стара Планина, извисяващ се гордо на 2376 метра надморска височина. За пореден път се убедих,че нито една снимка (фотография) не е в състояние да пресъздаде мащабите на тези планински масиви.
Южните склонове на върха са силно наклонени и на места пресечени от отвесни скали (наречени Райски скали). В местността на скалите се намира най-високият водопад в България и на Балканския полуостров - Райското пръскало, с височина 124,5 м, за което заслужено ще напиша тема при последващото си посещение там :).
А сега към плановете ни за деня, които ни пренасят в село Христо Даново, над което в резерват Чамджа се намира водопад 'Сувчарското пръскало', криещо се от погледа на любопитни хора като нас, обикалящи по балканските пътеки :).
От центъра на селото поемаме нагоре по изоставен асфалтов път, който набира височина, лъкатушейки над дерето на Сувачарска река. Обърнах се назад за да видя оставащото в ниското село.
Пътят бе в окаяно състояние, в предвид насипите от камъни паднали по него. Тъй като скалите не са укрепени, има постоянни свлачища, които практически правят пътя неизползваем. След вчерашния преход, това ходене ни се увидя, на места не можеше да се стъпва от камъни, а колко пъти стъпахме на криво - само ние си знаем. Тук затвърдих леката контузия от предния ден, която ми коства да изкача връх Ботев и тази година. Липсата на подходящи обувки си каза думата!
От лявата страна на пътя в дерето се откриваха подобни гледки. Долу в ниското се вижда и Сувачарската река, която шумно ни съпътства по време на цялата разходка.
Доста лутане падна докато открием едва забележимата пътека, покрай пътя, по която трябваше да отбием за водопада. Дори подминавайки я навъртяхме поне още 3-4 километра нагоре, а после се върнахме пак до пътеката, която пак не забелязахме. И така 2 пъти. Не си струваше да се отказваме, в предвид цялото това ходене. Е поне за друг път ще знам и няма да се лутам. В това намира приложение и незаменимият навигатор! Тъй като бях изчел доста блогове за това пръскало реших, че мостчето, по което трябваше да се отбие вдясно по пътеката е точно това, което хората описват и поех надясно през коприва с височина до метър - метър и половина. Помислих... какво щеше да е ако бях с къси панталони...? Копривата скриваше едва забележимата дори през пролетта пътечка до водопада, а от това се заблудихме и ние.
Не се опитвахме да се ориентираме по шума на водопада, защото реката извеждаща до него
шумеше достатъчно силно за да го заглуши. Движейки се по пътеката, шумът на 'Сувчарското пръскало' надделя, падайки със страшна сила в бездната оформяща малко езерце. Не напразно за него се говори, че е от най - красивите старопланински водопади, с височина на пада от 54 метра.
Имаше доста вода и за миг си представих какво ще е през пролетта, когато се топят снеговете. Трудно се откри хубава гледна точка като се вземе в предвид растителността наоколо, а не се и помъчих да слизам по реката с навехнат крак. Това ще оставя за друг път живот и здраве :). Послушах как падат водите и почивайки се заредих с положителни мисли за безсмисленото връщане по напечения от слънцето асвалт :).
Минавайки през село Шипка не се поколебахме да се разходим и до златната църква- храм паметника 'Рождество Христово'.
Храмът паметник е построен с дарения на руската общественост, върху земя, дарена от жителите на село Шипка и е в стила на руската църковна архитектура от 18 век. Той е забележителен с няколко позлатени купола и многоцветната украса на фасадата. Има вградени 34 мраморни плочи с имената на падналите във войната, както и 17 мраморни саркофага с костите на загиналите. Във внушителната му камбанария има камбана тежаща 12 тона и още 16 по - малки. Стенописите и иконите са дело на български и руски художници. Изобразени са образите на създателите на славянската писменост Кирил и Методий, българският княз Борис I, киевският княз Владимир и други. За трети път минавам оттам оставайки силно впечатлен от качеството на всеки изработен орнамент. Опитите ми да го заснема в предишните си посещения се обрекоха на провал, поради слънчевата светлина, отразяваща се в позлатените му куполи. Този път светлината беше подходяща. Направих 3 снимки и се изсипа един автобус с чужденци. Като видя чужденци по родните пътища се замислям, че те виждат повече български красоти от нас.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.
Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.
А ето какво казва автора:
„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.
Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов
Издателство: Gayana book@art studio
Дата на издаване: 26.10.2016
ISBN: 9786197354003
Брой страници: 300
Корична цена: 27 лв.
За поръчки на ЛС или телефон 0877477127
Няма коментари:
Публикуване на коментар