Изкачване на връх Бездивен от село Русалско, през завойчета, селца, баири и била - с кулинарен елемент и просторен акцент...

 Изкачване на връх Бездивен от село Русалско, през завойчета, селца, баири и била - с кулинарен елемент и просторен акцент...

   Изкачването на връх Бездивен в Родопите от село Русалско е интереснен и просторен вариант, даващ гледки, преодоляващ плавно качване и слизане по билната част към него от тази страна на планината... В една интересна и наистина шарена, отминала есен, го бяхме разглеждали. Тогава и качвайки се за първи път, разбрах значението на думата "Бездивен"... Висок едва малко над 1000 метра над морското равнище - връх Бездивен, със своята височина от 1140 м.н.в., наистина оставя без дъх и безмълвен човекът, наблюдаващ с часове към околните баири, дълбоките и сурови дерета, малки, големи махалички и селца, приютявали в миналото живот, много живот... В последствие бях направил още няколко изкачвания, но умишлено през другите - туристически достъпни просеки и пътеки, подхождайки през махалите Хайренлар и Чубра. Като за десерт остава преход с подход през махалите Търговци и Дойранци, малки и китни в миналото населени места в Родопите, приютили дивото и чистото...
   И понеже в последно време си угаждаме малко повече, какво му остава на човек, залагащ на гурме-биваци... Каквото и да напиша, снимките по-долу най-добре олицетворяват случващото се, след ненормалните и тежки седмици в бетонната джунгла... Така кулинарно изпращаме дните в малките часове и утрините са по-трудни, докато човек прибере бивака, направи първото кафе, раздвижи старите кокали, закуси и поеме по стръмните пътеки... Това е достатъчно напомняне, че предстои най-студеният и чист сезон, темературите на който и заниманията по бивакуване на открито, дават една идея "по-професионално" и отговорно отношение, бррр... 🥶

   Само мисълта за достигане до село Русалско е трудна, а завоите през тесните, разбити и стръмни пътища, увличат и увеличават желанието да се качим на върхове, дотолкова непопулярни, нерадващи се особено на съботно-неделните тълпи... С няколко леки забежки, дву-тридневното приключение ни зареди повече от достатъчно... След жежкото лято не таим надежди за фотографска есен, но каквото покаже... Отбихме се до завоя на река Арда между Сухово и Рибарци, посетихме далечното село Любино, разглеждайки по-подробно околните му баири, разкриващи меандри и непосетени все още махали...

Приказни вечери, студ се носи от реката...

   Утрините вече щипят и термометърът заковава малко под нулата. Ясен и категоричен сигнал да потърсим зимните спални чували, отлежаващи в дълбокия гардероб... Кафето ври силно на газовия котлон и скоро потегляме, за да се върнем отново, привечер...