Три Могили - махала Мумджидам - махала Бор

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк

Изгубените Родопи - част 7. Чужди реалности...

     Имало едно време едно кралство. През девет морета в десетото, през девет планини в десетата, през девет гори в десетата...Така започва приказката, а тези махали са олицетворение и огледален образ на неразказана, или поне за повечето от нас приказка. Потайните старци с благородна осанка, които посрещат с усмивка туристите, схлупените под тежестта на тикли върху покривите къщурки с пушещи коминчета, непристъпните и негостоприемни склонове на планината и капризното време.

   

    Самосиндикално продължавам с разходките по пътеките на Изгубените Родопи и тази приказка. Планина пълна с тайнственост, безброй пътеки, обезлюдени махали с призрачни останки разположени върху оазиси, сред непристъпни склонове и гори... Имало едно време една планина, някъде там... През девет планини в десетата... Родопа се казвала тя... Тесен коларски път за високо проходими машини повежда стъпките, сече непристъпните и страховити дерета и навлиза бавно и несигурно в гънките на планината.

   Покривите на махала Бор се открояват ясно върху склоновете. В края на публикацията се озовахме и там, да поснимаме сред руините. До тук води тежък 14 километров офроуд път.

   Пътувайки неусетно пристигаме в друг свят. В този на махала/село Три могили. Хора на улицата ни се зарадваха, подаваха ръце за здравей, а ние гледахме и се чудихме. Ние ли паднахме от небето тук, или попаднахме в чужда реалност.

   Започнах приказката с една махала, стигнахме в друга, всичко до тук е някак хаотично, но основната ни цел бе една. Махалата наричана от някои хора като Кралство Мумджидам. Докато Жоро и Катя слушаха описанията за подхода от местните жители, аз поснимах на воля живота тук.

   Спокойствието е изрисувано в погледа на хората. Макар и с труден бит - природата, чистия въздух, липсата на завист и омраза, ги прави изключително човечни. Материалната суета, също. Тук всички са равни!

   А да изпие кафето си сутрин човек с този изглед, не се предлага и в „шест” звездните хотели.

   Бабето от първата снимка се прибра смутено от щракащите фотоапарати и влезе да накладе печката...

   Запитах този изглеждащ, на около 70 години старец как е, а той отвърна.

- А, добре е бе младеж, тука малко да се поразкършим и продължи да налага с мотиката по твърдата земя.

   В това време с проучена пътека, поехме към царствената махала Мумджидам. Заваля ситна суграшица, която не ни остави през целия подход до там.

   Разхождайки се сред иглолистните гори, преминавайки няколко билни поляни, се озовахме в подножието на махала Мумджидам. Отдавна обезлюдена, труднодостъпна по едва личащи и обрасли с растителност  пътеки, сякаш скрита умишлено от осакатения и прокажен свят. Над нея гордо се извисява труднодостъпното скално светилище Саръ Кая (Жълтата скала).

   Оазис в дебрите на планината. Голямо и обширно равно пасище, с накацали полуразрушени къщи и контрастните пъклени дерета наоколо. Изгуби ли се човек тук в мъгла без ориентир, компас или гпс, спукана му е работата за дни напред... Наоколо няма цивилизация, няма асфалт, няма пътища. Склонове, дерета, реки, върхове, диви животни... склонове, дерета, реки, върхове, диви животни... Мястото е страховито! И ние бяхме тук, през девет планини в десетата. С един единствен жител оцеляващ тук, отглеждайки стадата на баща си – Тунджер Шабан Саид.

   Саръ Кая все се набиваше в зрителния ъгъл на фотообектива. Дали не беше умишлено обаче? J Навремето скалата е била проучвана с хеликоптер. С труден подход от село Безводно, скоро беше проучена и от нас. Гледайки натам от тук към нея и махала Саръ Кая в подножието и, не знаех на кое небе се намираме...

   Хвойната, с която както ни каза Тунджер, оцелявали неговите стада тук в суровите зимни дни.

   Като казах оазис в дебрите на планината, имах пред вид именно това. Тучни поляни, чешми по тях и овощни дръвчета, а наоколо непристъпни скали и склонове. Жоро се майтапеше по радиостанцията, че сме се озовали в Мачу Пикчу…J

   Едно от стадата на Тунджер. И призрачните къщи на махала Мумджидам на преден план.

   Стигнахме къщата на Тунджер, но него го нямаше, бил на гости на баща си Шабан в съседната Гяур махала, (Гяур от неверник, както ни поясни и преведе той, в махалата живеела една християнка, затова кръстили махалата така) чул кучето си – каракачанска порода, което лаело само при присъствие на чужди хора или мечката стръвница с малкото си, която често обикаляла тук. Прибягал разстоянието до тук. 

   Жоро на входа на къщата на Тунджер.

   И срещата с Тунджер. Много съм чел от разкази на познати блогъри за този човек легенда, много имахме какво да научим от него, но на първо време ни поздрави с добре дошли. Каза ни!

- Вие туристите сте добре дошли - тук идват иманяри, ловци, тях отпращам по пътя.

   Докато влизахме в къщата му с порутената-скърцаща врата, прозорци и свирещ през зидовете вятър, кокошките нападнаха наоколо. Първичната обстановка се набива веднага на очи.

   За Тунджер бяхме чули, че знае много езици, бил е в Швейцария, живял е в Англия, а е завършил висше образование в Пловдив и е бил преподавател в Кърджали. Дълга към вече неспособният му да гледа стадата баща и родната му къща го върнали тук. И малката заплата. Назад във времето. Покани ни на кафе, а първите му думи бяха.

- Тук храната е чиста. Наливайте си кафе, посочи печката Тунджер. Стара, прогнила печка на дърва е, но топли. Смее се!

Прозорците са прогнили, не духа ли през счупените стъкла - казвам му аз.

- Е, има тук сухи дърва, спасявам се някак.

Поздрави имаш от Александър Караджов казвам, усмихва се Тунджер. J

- Поздрави го от мен, беше тук, каза че ще напише статия за мен и живота тук.

Разказа ни как навремето бил избягал в Швейцария, вървял 80 километра по границите пеша.

- Българското ми име е Гергин Гергинов Гергинов, започна Тунджер, а ние се вледенихме. Едно време учих много, бях отличник, приеха ме в университет, баща ми ми помогна с пари да замина да уча. Сега съм тук, благодарен съм му, чувствам дълг към него и стадата с животните. Прехрана са. Подава цигара. Не ходих в казарма, между нас да си остане...

Казвам му, не пуша, Тунджер, отказах ги преди пет години, но с този аромат от истинският и отгледан от теб тютюн дълго време ще ми палиш сетивата, нищо общо с пълните с боклуци и парфюм цигари по магазините, с които се тровят хората... Времената са други му казвам, няма вече казарма, усмихва се!

- Аз ги отказах преди време, но сега са ми отново другар, не мога и без кафето!

   Налива на Катя кафе, а в главите ни изникват въпроси след въпроси.

- Внимавайте да не седнете на пушката! Тук има мечка стръвница, научи си и мечето да яде месо. От малко е стръвниче и прави бели. Изяде ми много животни. Държа тука една пушка ИЖ, продължи Тунджер, случи се веднъж да стрелям шест пъти във въздуха, ама свикнаха с изстрелите, не се плашат вече...

Извадихме по една дреха от раницата, полазиха ни ледени тръпки.

- Взехме субсидии на времето, гледахме лешници в село Паничково с баща ми.

Сега му казвам масово хората така се препитават, влязохме в евро съюза, всеки взима субсидии за щяло и нещяло.

- Тук не е така. А вие какво правите тук, в моето кралство?

Бягаме от стръвниците в големият град – мръсотия, шум, интриги, злоба, завист, престъпност... Усмихва се и продължава с историите, налива кафе. Щастливец е Тунджер, има си две стада, стари цървули, в които със завидна бързина ни издърпваше с темпо по баира на връщане и прокъсан дъждобран без Гортекс мембрана, но всичко изброено по-горе от мен му е чуждо...

Разходи ни из махалата, показа ни подхода от махала Мумджидам до Саръ Кая.

- Тук се губят хора! И ги намират напролет оглозгани!

Лекият вятър и суграшицата ме вледениха в комбинация с думите му. Щях да му кажа, че имам гпс навигация, страшно е в мъгла по тези места, но ме прекъсна с думите...

- Познавам планината тук наизуст, всеки ръб, камък и склон, никога не съм се губил нито в мъгла, нито в сняг.

Питам го, Тунджер? Има ли начин да си купя къща тук, в тази махала? Искам да избягам от задушаващото ме ежедневие, да захвърля всичко, задушавам се като живея така.

- Еее, то хубаво, ама няма как да стане, всяка къща е с по десет наследника, един ако се съгласи, друг няма да иска, много хора живееха тук навремето, продължи той. Животни и стада оприличаваха мравките в мравуняк, сега е пусто...

   Късметлия си, казвам ти честно! Смее се Тунджер, разговорихме се за швейцаркото пенсиониране, никой от нас живеещите сред радиовълни и заливани постоянно от ненужна информация, не можа да му отговори на въпросите! J

   Изпрати ни до склона към пътеката и потъна в мъгливата планина, а ние мълчаливо попили всяка една от думите му поехме към нашата си реалност...

   Къщата на Тунджер на заден план... И неговата реалност.

   С бърза крачка в мъгла и суграшица се върнахме в махала Три могили. С родопски гайди по радиото в колата скоро стигнахме в началото на пътеката за изоставената махала Бор, с която започнах публикацията. Намира се почти до разбития път, има две-три обитаеми къщи с електромери, канализация и ПВЦ дограми, в които видимо нямаше никой, (явно младите наследници са постегнали бащините къщи и идват на почивка тук) всичко останало тънеше в разруха...

   Махала Бор.

   Острите клонки сочещи човекът потъващ в мъглата. Това са кадри за документален филм.

   От улица „Васил Левски” в махала Бор нямаше и помен... Мъглата бе обладала околния пейзаж!

   Жоро развя шумно българското знаме, което се люлееше зловещо в мъглата и придаваше страховита динамика в статичната разрухата наоколо...

   Скелети и призраци обикалят наоколо. 

   Аз спирам до тук, мога да пиша с часове за тези забравени места, но защо са забравени, защо са обезлюдени, какво е накарало младите да избягат и да търсят в големите градове, всичко е като лабиринт от въпроси, на които няма да спирам да търся отговор след отговор! До скоро!

   ГПС следата е ценна, цъкнете ТУК! Пожелавам ви да преоткриете по нея пътеката и да намерите отговор на въпросите, на които не успях да си отговоря аз. Останете със здраве и много поздрави на Тунджер и кралство Мумджидам от Мартин! Весели празници! J

Имало едно време... През девет планини в десетата...

   Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организация и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.

Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати

   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.

   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:

  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.

   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.

   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“

   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:

- 50 обекта на изчезващите свети места в България.

- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще

- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време

- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места

- Интересни места за посещение в районите, около тях

- Единствено издание, без аналог на пазара

- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.

    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.

   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio

   Дата на издаване: 26.10.2016

   ISBN: 9786197354003

   Брой страници: 300

   Корична цена: 27 лв.

   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

    Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!

Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)

BG77 BPBI 7924 1072 5700 01

Окончателна корица на предстоящото издание

До скоро! :)