Връх Голям Кадемлия 2276

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк      

   Зимно време Стара Планина поднася всякакви коктейли от изненади! Ето и моята гледна точка при изпълнението на този труден зимен преход и за това какво МИ се случи по двухилядниците на Триглав. Наблегнах на 'МИ', защото гледни точки много, тази е моята!  Това преживях, така го и разказах! Бяхме 8 човека с колегата Росен, Катя и компания. Изкачихме се в чудно време по южният ръб над хижа Триглав на връх Голям Кадемлия. Тръгнахме рано сутринта, като малко след това започна да личи нравът на зимната планина. Вятъра започна да се усилва, изкачването ме затрудняваше. Южният ръб е екстремен за преминаване на зима, склонът рано сутрин е фирнован, пързаля се. Сложих котаците и ледокопа в ръка. На места дори изкопавах стъпки, за да може да се изкатеря. Котките ми помагаха и психически, другите от групата обаче нямаха.

   Под връх Голям Кадемлия вятърът започна да става силен, но не студен. Залиташе се леко, падна и мъгла. Идеална предпоставка за изгубване. Ако нямах гпс, дори не бих помислил да съм тук по това време! Идеята на подхода беше, през връх Пиргос да се слезе в село Тъжа и всеки от където е :). Катя обаче не беше добре, липсва и явно мотивацията на 'непреклонният мазохист', народен герой, под знаменателя, на който правя всичко това! Така взех да натискам групата да вземем евакуационно решение на север към подбилната пътека Ком-Емине, да сме в ниско, а не по билото на двухилядниците.

   Бяхме в обятието на замръзналия Космодрум!

   Ледените облаци облизват брутално върха и смразяват действителността там.

   Връх Голем Кадемлия през зимата е бойно поле.

   Заслон Голям Кадемлия също - бойно поле за хора, които са решили да нощуват тук - по принуда или за шоуто. Без ледокопи, мисията заслон Г. Кадемлия е обречена на неистов провал. Местата, където има дърва, около сградите на върха също. Лопати няма. Поне не видях!

   Катя е в обятието на замръзналият Космодрум, кефеше се, позираше, заслужена победа. Все пак и е пръв сериозен зимен преход, а се държа мъжката!

Заслон Голям Кадемлия.

   И групата напредваща към безветрието на военната постройка. Там закускообядвахме, да влеем безценни сили.

   Имахме справка с навигацията за посоката към връх Малък Кадемлия и час по-късно се озовахме под билото, където ситуацията се измени. Тихо, приказно, безветрено, не беше студено дори, а пързалянето по склона с найлоновите панталони ме върна на бързо в детските години. 

   Затишие пред буря...

   Групата умишлено напредна, така се разбрахме, можеше и да стигнат на време за влака, ако побързат, стиснахме ръце и изостанахме малко. Така времето за секунди се измени, не бих повярвал, че може да се случи, но бяхме във фактите на ситуацията там. В седловина 'Гроба' излезе вятър - ураганен. Това обаче не беше нищо в сравнение с това, което ме чакаше! Другите бяха налягали по билото, за тях също знам, че са водели своята борба, колкото и сюреалистично да звучи. Сега обаче бях сам и водих моята борба! Не можеше да се стои изправен, на четири крака също. Вятърът ме събори по северния склон, дерето само ми се усмихваше с каменната си неприязън. Така екшънът за мен започна! Падах и ставах многократно, котките ми се изкривяваха, лягах под билото да ги оправям. Почна да ми става и студено! В това време при едно от оправянията на котките ми изхвърча ръкавицата на дясната ръка. За достъп до раницата дума не ставаше, свалях ли я оставах без нея. Ураганът я държеше отлепена от гърба ми на една педя разстояние. Станах за пореден път с идея да се кача до билото, но паднах лошо, помислих, че съм си счупил лявата ръка. Това обаче за моя нерадост беше само началото! Малко по-късно изпуснах и пикела, който въпреки, че беше на китката ми с темляк, се завърташе от вятъра и излизаше от нея. Спрях го с котките и отдъхнах за миг. Щях да изгубя безценен инвентар, на кофти място.......

   Тъкмо да се изправя и се изсипах пак по склона, вятърът ме обърна, паднах да се пързалям, осигурих се бързо с пикела, не успях да измина повече от 5-6 метра. Радостта не ме възнагради, реех безжизнен поглед и след летящата ми шапка. Сега вече си казах - ей тук стана боя! Не можех да си и помисля какво имам в раницата, просто не се получаваше. Така падах, ставах, паднах на пикела, порязах си пръста. Мислите ми летяха и в посока защо местността се казва 'Гроба' - ама мноооого демотивиращо :)! Щом се усмихвам, значи имам шанс :)! Скрих и навигацията под дрехите, да не я строша с това падане и пикела, после като я огледах, все едно излиза от магазина, това беше добре! Така вятърът ме сломи и набирайки се по склона с нокти и пикел, излязох грохнал на билото, вятърът уби всичко живо в мен :)! Излизайки на билото установих, че съм останал и без каишите на гетите, явно съм ги прерязал със зъбите на котките, докато съм падал и ставал. Разкопчах единия страничен цип на раницата, да се докопам до един шоколад. Той спря в котките след като полетя малко. Опитах се да го дъвча, но бях обезводнен. Така се наложи да го притикам с малко сняг и влях безценни сили в изтощеното си тяло. Най ми беше гадно, че приятелката ми беше на 10 метра по-нагоре, а не можех да съм там. Стигнах до нея, дадох и шоколад, тя също живна. Излязохме от екшъна малко по-късно, вятърът както дойде, така си и отиде. Докарахме се разглобени и до 'гърмяната гора', после и до Кадемлийското пръскало.

   А красотата, коварната красота с нищо не загатваше какво се вихри мъничко по-нагоре. Зимният красавец - връх Голям Кадемлия 2276м.н.в. и отиващия си ден. Миг наслада! Заслужена гледка за този така красив зимен пейзаж - зимната гора с оголени клонаци, нежните извивки на планинското било и синкавата феерия на облачните отблясъци върху снега.

   Оставащите 7 километра до хижа Русалка прекарахме под обилното количество февруарски дъжд (беше трети февруари, ако беше втори щях да си кажа п.....а работа), така чудната агнешка чорбица и добрите стопани на хижата ни накараха да забравим всичко и да се пренесем в страната на приказките и заслуженият релакс. 

   п.с. Не искам описанието да прозвучи назидателно, не се правя и на герой!!! Описът на всичко се надявам да даде своето послание, достигайки до читателя, за това какво и как може да се случи и промени за секунди, че трябва човек да е максимално подготвен (психически, физически и технически) за зимната планина и капаните, на които може да ни подложи. ;)

GPS трак на маршрута.

Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати

   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.

   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:

  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.

   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.

   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“

   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:

- 50 обекта на изчезващите свети места в България.

- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще

- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време

- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места

- Интересни места за посещение в районите, около тях

- Единствено издание, без аналог на пазара

- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.

    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.

   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio

   Дата на издаване: 26.10.2016

   ISBN: 9786197354003

   Брой страници: 300

   Корична цена: 27 лв.

   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

    Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!

Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)

BG77 BPBI 7924 1072 5700 01

Окончателна корица на предстоящото издание

   Още интересни и сходни зимни подходи в Стара планина, може да видите в следните публикации, с линкове към тях в долните редове:

   - Еднодневен зимен преход до връх Ботев през зимата

   - Зимен преход до връх голям Кадемлия

   - Връх Юрушка Грамада

   - По рида Хубавец

   - Връх голям Купен

   - Розино - връх Самсъклътепе

   - Розино - хижа Ехо

   - Масива Триглав през зимата

   - Връх Саръяр

   - Хижа Тъжа през зимата

   - Пирдоп - хижа Паскал - връх Косица - връх Паскал

   - Златица - хижа Свищиплаз - връх Свищиплаз

   - Резерват Козя стена

   - Връх Ком в зимни условия

   - Петрохан - Берковица - връх Ком

   - Рибарица - хижа Бенковски - връх Братаница

   - Кърнарско ханче - рид Каваклията - хижа Мъка - заслон Орлово гнездо

   - Зима в резерват Стара река

   - Сопот - хижа Добрила - връх Амбарица

   - Зимна буря в Тъжанското ждрело

   - Клисура - водопад Скока

   - Водопад Бабско пръскало - водопад Кадемлийско пръскало

   - Крепост Аневско кале

   - Рид Ортаборун - връх голям Купен - южен ръб

   - Амбарица - Купените - Кръстците - Костенурката - Старопланински траверс

   - Траверсът Добрила Ботев през зимата

   - Карлово - връх Кочмара - зимен преход

   - Звезди и ветрове - залез, нощ и изгрев от връх Амбарица през февруари

   - Карлово, връх Сакарица - 1731 м.н.в., зимно

   - Масивът Равнец през зимата

   - Тъжа - хижа Русалка - хижа Триглав - зимен преход

   - Зимен преход до хижа Равнец