Без пътеки и следи над родопско-ситовски гори...
"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - ЛИНК
Бърза разходка над село Ситово и по обяд поемам стръмно без пътеки в древните родопски гори, за да разгледам знайни и незнайни камъни и светилища... Скалите над пътя и Ситовски надпис на тях. Тествам се истински по тежък терен, оказва се че кракът е в кондиция и се надявам тихо, да издържи предстоящото в Северен Джендем...
Веднага ми се набива на очи тази красива манатарка...
Сърнелите излизат и те полеко-леко...
Още една от хубавите гъби в стръмната гора...
Високо над Ситово е хладно и сме далеч от шума на града и жегите, мръсния въздух и зомбирани погледи...
Скалните великани са впечатляващи в тази част на Родопите, а околните села и баири ги предлагат, в изобилие...
Ласкар...
Ласкар...
Ласкар...
Ласкар...
Още една прекрасница, високо в планината...
Величавият Рамаданов камък, който изкачвам набързо.
В подножието му.
Над Рамаданов камък и гледката в родопското море, а наесен - одеало...
Рамаданов камък...
По труден терен и без пътеки се провирам, докато нахални стършели ми изправят косите и ноктите, кръжейки злокобно наоколо...
Стара сърнела...
И няколко манатарки в иглолистен горски пояс...
Още една...
И още една...
И още...
Без пътека се провирам високо към Чифлика и неговите скали и стражи.
Прекрасна манатарка в буковата гора е повод за поредното, кое ли поред спиране...
Чифлика.
Чифлика...
Стражите...
Чифлика...
Стражите.
Провиралото.
Над Чифлика - връх и панорама и бързо поемам надолу, за да затворя кръгово маршрута.
Едни от не толкова чаровните обитатели на гората...
Слизам до Кумлигор и влизам в процепа. Хлад струи тук и бързо се зареждам за жежкото слизане...
Село Ситово.
Прекрасната беседка край пътя дава повод да си изкараме приятно. Ледената чешма охлажда бирите и ги изпотява, а салатата е направо невероятна...
Бърз оглед и скоро палатката е до автомобила - насреща е зеленото родопско море...
Сутринта и по тъмно отново се шмугвам, за да набера още прекрасни дарове...
И да видя причудливи форми в гората...
Бисерна гъба се е скрила, но бързо я откривам...
Няма урожай, но зареждам сетива, напомпвам денивелация и се подготвям за кухнята, където ще се случат чудеса...
Ненапразно си драпал по баира - тези красоти са известни само на ловджиите от Ситово и може би на някои ентусиазирани "баир-будали" :) Мен лично ме интересува и духовния аспект на района, понеже тук се чувстваш сякаш на много специално място. Дано по-често идвате в Родопите. Много готин блог!
ОтговорИзтриване