Ридът Мурсалица през зимата

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк
    Мурсалица е планински рид в централните части на Западните Родопи, северно разклонение на Перелишко-Преспанския дял, на територията на Област Смолян. Ридът представлява северно разклонение на Перелишко-Преспанския дял на Западните Родопи, отклоняващ се от него при връх Голям Перелик - 2190м.н.в. Простира се от югоизток на северозапад на 20 км., а ширината му е 8-10 км. На североизток долината на Широколъшка река (десен приток на Въча) го отделя от рида Чернатица, а на югозапад долината на Мугленска река (Тенесдере, десен приток на Чаирдере, от басейна на Въча) - от рида Чамлия. На северозапад стръмно се спуска към долината на река Въча, която го отделя от Девинска планина.

   Един незабравим и труден ден (преход) с много, много, много феерична красота, в едни от най-девствените дебри на западните Родопи. С подход от проход Превала, се изкачихме до военното поделение на връх Голям Перелик, подсякохме през вековните гори на масива, погазихме в непокътнатия сняг покрай труднопроходимите върхове Малък Перелик - 2147м.н.в. и Краставата Чука - 2140м.н.в., до излизането в подножието на един от може би най-панорамните върхове в Родопите, въобще - връх Орфей! С много усилия, пропадане по стръмните и фирновани на места склонове, поехме към село Гела в следобедните часове и след близо 10 часа тежко газене, затворихме кръга. 22км. ходене с близо 1000м. положителна денивелация и малко над 1200м. отрицателна. Мокри обувки, натъртени бутчета и замаяни от красоти глави! Митко, Благодаря, че ми се върза на лудостта, включи се с нас в това приключение и ние с теб, и заедно успяхме да финишираме по живо, по здраво, макар и почти по тъмно! :)

   И както предполагат повечето читатели на този фотоблог, всичко започна кога - отново през нощта?! Ранно ставане, часовникът звъни, леглото е затоплено и някак уютно дори. Петлите се чуват през прозореца, отначало неразпяти като стари врани, ранобудни като нас и луди може би, да вдигат врява по тъмните часове на деня... :) Нагласихме всичко и се настроихме за хубав, ясен ден, с много слънце, лек вятър, отрицателни температури и дълбок новонавалял сняг. Очакваше ни трудният в зимни условия рид Мурсалица гравиран отново с амбициозен план.

   Още при запознанството ни с Митко, съдбата беше предрешена. Оказа се, че сме от една порода и като се захванем с нещо, няма няма! :) Кратък път през завоите на Пампорово и Чепеларе, и скоро паркирахме да търсим кафе в село Стойките. Хубаво село, в подножието на планината и съответно силно повредено от комерса там. Кафе нямаше, но докато се разтъпквах от пътя наоколо, запечатах първите светли слънчеви лъчове над къщите, във вековните горски масиви над тях. Температурата беше доста под нулата.

   През проход Превала замисляхме да стигнем пеш по отклонение на пътя до връх голям Перелик, първенецът на Родопите! Там минава верижна машина, която почиства, заради поделението разположено на върха и в началото беше лесно дори. Повечето хора качват върха и слизат за ден, приятно и разтоварващо.

   Параклис до пътя, тук оставихме колата. Щяхме да се върнем отново тук по-късно, или поне такъв беше плана. Но нали затова са плановете и този отгоре, който да им се посмее звучно, докато ние ги реализираме и се набираме по склоновете като мухи на... :) Снегът в ниското ни подсказа, че горе ще си наберем и шепа горски ядове. :) Летата в Родопите са магични. Пълно е с горски дарове: билки, боровинки, прелитат пъстроцветни пеперуди и пчели, цветята галят нозете и душата се отнася... Зимата обаче предлага трудни моменти и ако човек е неподготвен, и си постави подобен амбициозен план, може да закъса сериозно по екстремния терен и отрицателните температури през нощта, когато е царството на мечките.

   Военните машини щъкат постоянно и пътят наистина е почистен добре. С моторна шейна или високо проходим джип, излизането до подножието на върха, около хижа Перелик, която не работеше, както разбрахме, не е трудна задача дори през зимата. Шофьорът на ротора, не пропусна заплашително или по-скоро назидателно да предупреди, да не снимаме, или пък още по-безумно, да влизаме от знака стоп горе, до военното поделение. Второто дори не си го и помислихме, но се спогледахме, когато ни вметна, че ще стигнем връх Орфей по тъмно... Имаше часови патрул с автомат и четири кучета, едно от друго по-пухкави и по-озъбени. Зъбите им бяха толкова бели, а снегът толкова дълбок и пухкав, че на моменти си мислех, как ще заорат с тях в дълбоките преспи, зъбейки се напред-назад, препускайки като елени, около поделението. :)

   Напредваме бързо и скоро гледката се откри. Денят ни бе благословен.

   Следи от моторни шейни и верижни машини са опасли целия склон до върха.

   Хижа Перелик. Изглежда уютно и скътана в горския масив, а е на метри от черния път към връх Голям Перелик.

   На юг към Гърция - гледки и то какви...

   Изглед към връх Голям Перелик по пътя нагоре и масивните му горски склонове. Прекалих с поляризационния филтър!

   Горе, назъбената телена ограда подсказва да се движим на разстояние и скоро, подсичайки, излязохме от масивното теме на връх Голям Перелик - най-високият връх в Родопите. Самият връх е малко по-горе, където са разположени военните сгради и съоръжения, и на този етап, не може да бъде изкачен от туристи. Доволни останахме, че видяхме и малкото, а далечната ни цел връх Орфей - Широколъшки снежник и късия зимен ден, стремглаво ни насочваха да стегнем крачка и да продължим. Много сняг падна в Родопите в отминалия месец и подсичането през гората е нелека задача. Данчо, който се подлъга да продължи с нас без снегоходки, скоро разбра за това и просто се върна. А, пропуснах да спомена за Катя. Че може ли се Катя да е със счупена ръка и това да не и е второто успешно изкачване на връх от две седмици насам! :) С движение по пътя и тя успяла да докосне адреналина, наблюдавайки озъбените пазачи. :) Дори да сте далеч от оградата, имайте едно наум там. Кучетата надушват от далеч туристите и излизат да лаят наоколо, всявайки хорор. :)

   Подсичаше се тегаво. Ама здраво съм попрекалил с поляризацията на светлината... :)

   Маршрутът ни в последствие върви през вековни гори, следват се горски масиви с върхове и излизаме на панорамното място Говедарника. Връх Малък Перелик е в близост до Голям Перелик и го подсякохме, върховата кота е в непроходима гора и няма гледка от там. Връх Шабалиева Капа - също. Всъщност, идеята наистина беше съвсем друга, защото с изкачване на гори, щяхме само да провалим и без това добре наложеното до сега темпо. Митко е с джедайски снегорини-снегоходки, с трионовидни зъби и сигнално оранжев цвят, и бързо напредваше по фирнованите места като Хускварна по дърво. Чак ми е чудно как шофьорът на ротора не му завидя. :) Аз подвиквах и спирах да снимам, но в общи линии напредвахме добре. Имаше и гледки дори, а какво е преход в гора, ако рано или късно човек не излезе от тунела, да разгледа навред. :)

   Яваш-яваш или иначе казано на български - лека-полека, минахме към трудната част от маршрута - поредния връх пресичащ почти непроходими гори, а зимата са направо меко казано непроходими. Че то лесната част кога беше? :) И така, ред е на връх Краставата Чука, красиво име, а защо ли? :) Зачукано място, човек минавайки от там има чувството, че влиза в тъмнината на нощта или в тунела на смъртта. :) Вековните гиганти застрашително закачат с острите си клони дрехите, а пропадането под снега, си е цяло приключение там. И не толкова лошото е това, че се пропада, а че на места почти отвесният склон е силно фирнован и има риск. Маркировката на маршрута Е8 минава там, през гората, но натежалите от сняг клони и преспите, са скрили почти всичко и е трудно за ориентиране. И аха да излезеш от точната пътека по погрешка, насреща се озъбва фирнования склон водещ дълбоко в дерето на планината. :)

   Краставата Чука.

   Много усилия бяха нужни. До връх Орфей ни деляха броени минути. Бяхме екзалтирани от гледката, която се открива във всички посоки. Видимостта на километри. И скоро се качихме по реброто към връх Орфей - Широколъшки снежник. Чуете ли думата Снежник в името на един Родопски връх, бягайте далеч дори в мислите си от тази част на картата и планината в дните на зимата. :) Баташки Снежник, Широколъшки Снежник, Сюткя и всички други величествени двухилядници на Родопите, са не леко предизвикателство.

   Изглед към изминатото.

   И както си снимах, решен бързо да се евакуирам от вятъра по-долу от върха, какво да видя. Митко извадил сергията: дрехи, сандвичи, раница, щеки. Видяло се е, време за обяд е и енергийното презареждане. :)

   На връх Орфей - Широколъшки Снежник.

   Бяхме изминали 14 километра до връх Широколъшки Снежник. Тъй като Данчо слезе, веднага извадихме тетрадките и включихме в план вариант Б. Слизаме в село Гела, откъдето да ни вземат с колата, ако намерим обхват да им го съобщим, разбира се....... :) Осем километрова отсечка през почти непроходими в зимни условия гори, но се справихме. Колата ни чакаше долу, цветовете над острите чуки изрисуваха за финал прекрасната Родопска картина, на която сетивата ни се насищаха в този труден зимен ден. На уреченото място палнахме челниците за да подредим багажа в колата. Чудно, слезли сме почти по светло, непривично за нас. Планината ни допусна, нямаше мъгли и вятър. Ако бяхме се пробвали тук преди две седмици, с тогавашното състояние на снега, когато атакувахме връх Голяма Сюткя, надали щяхме да успеем в това си начинание. Подценявах тази планина в годините, но зимните преходи тук са почти изкъртващи.

   Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организация и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.

Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати

   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.

   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:

  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.

   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.

   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“

   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:

- 50 обекта на изчезващите свети места в България.

- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще

- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време

- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места

- Интересни места за посещение в районите, около тях

- Единствено издание, без аналог на пазара

- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.

    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.

   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio

   Дата на издаване: 26.10.2016

   ISBN: 9786197354003

   Брой страници: 300

   Корична цена: 27 лв.

   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

  Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!

Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)

BG77 BPBI 7924 1072 5700 01

   Ако публикацията ви е харесала, отбийте се и в линковете от долните редове, където в аналогични публикации, съм представил красоти от района, които сме посещавали и снимали през зимните месеци в годините:

   - Зимен преход до връх голяма Сюткя

   - Ридът Мурсалица през зимата

   - Западни Родопи - връх Баташки Снежник

 До скоро! :)