Каньонът на Джафардере в Стара планина и водопадите по поречието на река Джафардере, отлежаваха дълго време в списъка ми - непосетени... Разположението и трудния терен, по който се намира Митичният водопад на Джафардере запълниха голяма част в колекцията с труднодостъпни водопади. Митичния водопад, за който малко хора са чували, а още по-малко и видели. Дерето, по което се навлиза в планината, както и начало на подхода, догатват защо. Реката от следващата снимка е в самото начало на туристическата пътека. Възлов момент за евентуален бъдещ успех или провал. Отстрани са отвеси (непристъпни скали), видяло се е, ще се гази :).
Така, да си дойдем на думата - започна се газенето :). Катя газеше прилежно, докато аз почти прелитах, така още в самото начало бях мокър до колене, но след всичко, което предстоеше да видим и изпитаме, не ми и пукаше. :)
Пътеката многократно пресича реката, в комбинация с пролетното пълноводие там.
Дивата красота и крепящите се по непристъпни скали дръвчета, запълваха до някаква степен несгодите от мокрежа.
С това ни срещна началото на Джафардере - дива красота!
Тук вече, след многократното пресичане на реката сме навлезли в планината.
Камънака и нападалите дървета по маршрута подсказваха защо е неизползваем. По нататък стана такъв як каньонинг, че даже и не успявах да снимах. В общи линии цялото придвижване се състоя по речното дере, като отстрани стръмните склонове представляваха големи каменни полета с нестабилни сипеи и камънак.
Топлото и влажно време, придружено с лек дъждец беше извадило на разходка и дъждовниците. Лично този се беше проснал като самосвал. А и приличаше на такъв :).
Друг пък ми позира доволно дълго време, без да дава признаци, че е обезпокоен.
Пътеката, която е обозначена на картите и на гпс-а, следва дълго време поречието на реката, след което по ляв нейн приток, който е напълно пресъхнал се продължава към Митичният водопад. Този воден пад от следващата снимка на картите е обозначен като Митичният водопад на Джафардере. Всеки, който не знае, че над него има поредица водни падове, би се върнал. Ние обаче изкатерихме стръмния десен склон над водопада, по който се задържахме за сухи коренища и нападали изгнили с времето дървета, покрити с мъх. Едно изтърване по склона би довело до много лоши последици, по суровите и нестабилни скали. Изкачването никак не спореше, целите станахме в кал, от главата до петите. Дъждът се позасили, така решихме да не изневеряваме на късмета и да оставим подхода за друг път.
Тъкмо тръгнахме да се връщаме, когато небето се изясни, птичките се разпяха, а слънцето опорочи всички планове на дъждовното до преди малко време. И не след дълго,... ето ни отново в подножието на водния пад, откъдето в дясно покрай скалите по склона започнахме да се катерим. Обедното слънце и контражурът изпекоха достатъчно кадъра, но все пак си личеше количеството вода падаща от скалите. Не е много, но за сметка на това мястото си го биваше.
В следващият половин час, буквално си изгубих чувството за хумор. Склоновете, по които си проправяхме "пътеки" са толкова стръмни, на места има и отвеси на 20-30 метра от скалите в ниското, около водопадите, човек не се ли държи за корени и тревните туфи, трудно би стигнал до където и да е. Внимавахме къде и как стъпваме, защото подсичахме стръмните и ронливи склонове на достатъчно голяма височина от водните каскади по дерето, че ако се падне, човек си се пребива като нищо. Не беше никак лесно! Всяко едно усилие обаче ни възнагради със следващата гледка. Бяхме точно в подножието на Митичният водопад на Джафардере, който по информация от книгите се среща и като водопадът на Червената скала. Отвесните скали ограждаха красив скален каньон, а тътените на гръмотевици в далечината ни подсказаха да действаме по-експедитивно и да се омитаме възможно по-бързо, за да слезем по обратния ред до безопасната част на пътеката, преди да е заваляло отново. Времето на подобни места никога не е достатъчно.
Още един поглед, само че в обратна на скалните отвеси посока. Снегът във високите части още се топи, което подсказа, че седмица по-рано тук мисията по пресичането на склоновете би била почти невъзможна.
Дъждът и гръмотевиците не закъсняха, времето през целия ден беше повече от динамично. Най-доволни от пролетната ситуация оставаха излежаващите се Саламандри. Някои от тях дори си вземаха дозата пролетен душ.
Здравецът по камъните носеше дъхав аромат във въздуха през целият ден, успяхме да си наберем и чубрица от скалите. Натоварихме се пълноценно. Придвижването сред скали и каньони е забавно занимание и "мазохизмоопределящо" човешката психика състояние. :) Човек стига до някъде, опитва се да премине, не се получава, търси друго място, катерейки излиза над скали, откъдето се откриват приятни гледки към водни падове и непристъпни скали. На моменти губи чувството си за хумор, висейки хванат за тревните туфи над дерето. :)
Сигурно през месец май тук ще е още по-диво и интересно, след като растителността скрие всички дупки и капани между нестабилните камъни. Тогава придвижването ще е още по-забавно. :)
п.с. Описаното изпълнение в тази публикация не е с цел стандартен туризъм, така че, който се наеме с реализацията му - Умната!
Най-накрая между два ореха на пътя се спотайваше връх Юмрука и южните му склонове покрити все още със сняг.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.
Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.
А ето какво казва автора:
„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.
Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов
Издателство: Gayana book@art studio
Дата на издаване: 26.10.2016
ISBN: 9786197354003
Брой страници: 300
Корична цена: 27 лв.
За поръчки на ЛС или телефон 0877477127
Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!
Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)
BG77 BPBI 7924 1072 5700 01
 |
| Окончателна корица на предстоящото издание |
До скоро! :)
Това "Митичния" като официалното име на водопада си го писал. Остана да споменеш и кой му е кръстника и направо ме вкарваш в списъка със живите класици :))
ОтговорИзтриванеЕвгени, ха и таз хубава! :))))) Че кой може да му е кръстник на този водопад. Иначе ми направи впечатление, на офроуд картата гпс-а ми дава първият пад (15-20) метровия да е кръстен като 'Митичния'. Този вторият, до който сме стигнали ли е фактическият Митичен, или се лъжа. Като гледам из гугъл, няма много снимки, да не кажа, че май само на твои попаднах там :)!
ОтговорИзтриванеВъобще не съм го чувал това име. Бях го написал като прилагателно защото, както и ти си споменал, много хора са чували легенда, че по това дере има водопад, но малко са го виждали на живо. Обаче щом и по картите го има значи работата е сериозна :) (трябва да ми кажеш коя е тая карта). За този горния съвсем скоро научих (географията никога не ми е била сила), че се казвал водопада при Червената скала, което е логично при положение, че скалите които се издигат от запад се казват така. Аз ги знаех като водопадите по Джафардере.
ОтговорИзтриванеА това, че няма снимки и информация - много хора не споделят такива места и са прави до някъде - вероятността да се оцапа пейзажа наоколо или да се пребие някой се увеличава с увеличаването на информацията за тях.
Така и така подхванахме темата, та... :) Водопадът на Джафардере, който е на картата е на офроудската ми, за гпс-а, сайта карта.бг! Там е обозначен малкият водопад, този, който си хванал ти, с многото вода, от който се качваш до този вторият-големия. Там се позачудих, защо е обозначен точно тук, а не там докъдето ти и аз стигнахме (по-нагоре). Явно и тези дето картографират - не знаят, то ако вземат там да го маркират, бая народ ще се претрепе :). А на запад от пътеката, малко преди малкия водопад дават координатите на Митичния водопад. Те обаче не са верни, тъй като там няма нито река, нито дере, нито нищо, просто си е сипей, по който евентуално ако тръгнеш се озоваваш на т.наречената Червена скала. Вероятността за оцапването на пейзажа, другата болна тема, е факт. Имаше шишета от Пепси, Цитронада с логото на КООП, което е показно, че стои там от поне 20-е години :), син наилон, абе, цапотия, за жалост. Това, че като изпишеш в гугъл 'Митичния водопад' и излизат моя и твоя блог, не е особено благоприятно за здравето на хората :). Един кравар от Кърнарското ханче ги е обиколил всичките пътеки в района, каза ако пак ходим, да му се обадим, щял да ни каже пътека, водеща някъде на отсрещните скали, откъдето водопада се вижда от горе.
ОтговорИзтриванеПросто водопадът на Джафардере, не знам да има друго име. По-малкия пък хич. Там, където сте газили си спомням, че можеше газенето да се избегне по-натам с качване по склона, имаше някакви пътеки. Също си спомних, че на второто ходене, на връщане нещо се бях заблял(съвсем нормално за мен) и се изкатерих по някаква пътека но по източния склон, пак някъде там където сте газили или малко по-нагоре. Бях събрал някакви уникални мъхове, за това помня. Също помня и огромния плужек, който снимах. Абе интересно местенце.
ОтговорИзтриванеA, Мартине, оправи си часовника на блога! ;-)
ОтговорИзтриванеЩе поправя часовника, вярно не е верен, но това е така отдавна :)! Иначе и мен ми направиха впечатление всякаквите му там мъхове. Личи си ниската посещаемост на местенцето! :)
ОтговорИзтриване