понеделник, 28 октомври 2024 г.

Тодорини кукли в западна Стара планина

 Изкачване на връх Тодорини кукли в западна Стара планина, дял Козница...

   Тодорини кукли са формирали къс скален рид, отделящ се от главното било на Стара планина. В хубаво време, преходът по билото на планината дава прекрасни гледки, навред. Ако се подходи от Петроханския проход, откъдето се достига сравнително бързо до връх Тодорини кукли, разходката в двете посоки отнема от 4 до 6 часа... Западните подстъпи към билата и връх Ком се виждат в простора през цялото време... Четирите коти на рида Тодорини кукли си заслужават всички усилия и да се достигне до най-крайната им част, от която се разкрива най-хубавата и панорамна гледка към Берковица и околните села, Берковското поле, Врачански Балкан, язовир Огоста, Монтана... До първата и втората кота се подхожда лесно, след около седем километра, след което тънки просеки, пътечки, извеждат през хвойна и камъни до останалите две... От последната Тодорина кукла се наблюдава най-яката гледка за целия ден... Тодорините кукли се свързват и с народната легенда за красивата мома Тодора... Има и други легенди, свързани с върха... Според народната песен тя се обзаложила да стане съпруга на оня момък, който посред нощ се изкачи на високия връх и остави там знак от себе си. След като никой не пожелал да иде, тя тръгнала смело нагоре само със своята хурка, и като стигнала на малката полянка на върха, забила хурката в земята. Когато се надигнала, за да се върне обратно, усетила как нещо я тегли за престилката или полите, уплашила се, че това са зли духове или самодиви, дръпнала се рязко и полетяла в страшната пропаст под върха. След време хората открили на това място единствено побитата Тодорина хурка, която се оказала знак не само за нейното изкачване, но и за смъртта ѝ... Отлагана дълго във времето, сякаш дойде ред и на тази дестинация. Минавайки неведнъж през този проход (Петроханския) и пътувайки към други върхове и висини - Тодорини кукли дълго и спокойно изчакваха своя ред... С изкачване от Спанчевци или Клисурски манастир, пътеките преодоляват немалката денивелация от над 1200 линейни метра, което прави Тодорини кукли предизвикателно. Избирайки лекия вариант, с ходене само по билото на планината, направихме вълнуващ този есенен ден, в който от Подбалканската линия, пътувайки за Русе, се отбихме до Петрохан... Навъртайки солиден километраж с автомобила и пробягвайки разстоянието до Тодорини кукли и назад, за пореден път се насладихме на природните красоти и гледките, които дават тези върхове... 16-е километра в двете посоки дадоха добро натоварване, след тежките програми в предходните дни и зареждането на макс... Още го може старото куче... 





















петък, 25 октомври 2024 г.

понеделник, 21 октомври 2024 г.

Изкачване на връх Бездивен от село Русалско, през завойчета, селца, баири и била - с кулинарен елемент и просторен акцент...

 Изкачване на връх Бездивен от село Русалско, през завойчета, селца, баири и била - с кулинарен елемент и просторен акцент...


   Изкачването на връх Бездивен в Родопите от село Русалско е интереснен и просторен вариант, даващ гледки, преодоляващ плавно качване и слизане по билната част към него от тази страна на планината... В една интересна и наистина шарена, отминала есен, го бяхме разглеждали. Тогава и качвайки се за първи път, разбрах значението на думата "Бездивен"... Висок едва малко над 1000 метра над морското равнище - връх Бездивен, със своята височина от 1140 м.н.в., наистина оставя без дъх и безмълвен човекът, наблюдаващ с часове към околните баири, дълбоките и сурови дерета, малки, големи махалички и селца, приютявали в миналото живот, много живот... В последствие бях направил още няколко изкачвания, но умишлено през другите - туристически достъпни просеки и пътеки, подхождайки през махалите Хайренлар и Чубра. Като за десерт остава преход с подход през махалите Търговци и Дойранци, малки и китни в миналото населени места в Родопите, приютили дивото и чистото...
   И понеже в последно време си угаждаме малко повече, какво му остава на човек, залагащ на гурме-биваци... Каквото и да напиша, снимките по-долу най-добре олицетворяват случващото се, след ненормалните и тежки седмици в бетонната джунгла... Така кулинарно изпращаме дните в малките часове и утрините са по-трудни, докато човек прибере бивака, направи първото кафе, раздвижи старите кокали, закуси и поеме по стръмните пътеки... Това е достатъчно напомняне, че предстои най-студеният и чист сезон, темературите на който и заниманията по бивакуване на открито, дават една идея "по-професионално" и отговорно отношение, бррр... 🥶

   Само мисълта за достигане до село Русалско е трудна, а завоите през тесните, разбити и стръмни пътища, увличат и увеличават желанието да се качим на върхове, дотолкова непопулярни, нерадващи се особено на съботно-неделните тълпи... С няколко леки забежки, дву-тридневното приключение ни зареди повече от достатъчно... След жежкото лято не таим надежди за фотографска есен, но каквото покаже... Отбихме се до завоя на река Арда между Сухово и Рибарци, посетихме далечното село Любино, разглеждайки по-подробно околните му баири, разкриващи меандри и непосетени все още махали...

Приказни вечери, студ се носи от реката...










   Утрините вече щипят и термометърът заковава малко под нулата. Ясен и категоричен сигнал да потърсим зимните спални чували, отлежаващи в дълбокия гардероб... Кафето ври силно на газовия котлон и скоро потегляме, за да се върнем отново, привечер...