Мечкулски водопад в Пирин планина - село Мечкул
Мечкулски водопад до пиринското село Мечкул е най-високият водопад в Пирин планина. От височина от малко над 50 метра нещата наоколо изглеждат сериозни... Знам за него още от преди да бъде "открит", все пак ходя по водопади близо 20 години, но сякаш скорошното нашумяване и акцент към него, и пролетта ме изпратиха там. Според местен човек мястото ще бъде обезопасено с алпийско въже, но кога и как - времето ще подскаже... Ждрелото на Мечкулски река е приютило пълна дивотия, скални форми, безобразен хаос за всяка стъпка и екстремен терен, по който трябва да се внимава при подходите. Стръмните склонове завършват в пълни отвесни стенички, което допринася на място човек да разбере, че не всяка крачка или подход са възможни, затова растителността е избуяла в годините и наподобява тази в Джендемите на Стара планина и други дивни и труднодостъпни места у нас, като ждрелото на Устински водопад ... След цяла нощ прекарана в път, се паркирам малко преди село Мечкул, на отбивката за параклис "Свети Мина" и от него в последствие хващам стръмно надолу - по добре изразено ребро, което е изкуствено укрепвано с малки стенички от камъни. На места има следи от ловци, както и маркуч, който подсича склона и над водопада е хваната вода през него... То извежда, след кратки провирания до горната част на Мечкулски водопад. Като изключим стръмното и немалката денивелация, за начало беше добре. По няколко на вид достъпни скали, почти влизам в казана, но те завършват в пълни отвеси, обрасли с девствена зеленина и не е възможно. Има няколко места, от които може да се пусне рапел точно до основата на водопада, в Казана му, и в последствие безопасно да се излезе със самоизвличане, но водата е много към този пролетен ден... Намирам няколко панорамни скали, от левия и от десния бряг, и се наслаждавам дълги часове, докато се провирам и драпам по наклоните - изтощението скоро е на лице... Едното от тези места дава най-красив поглед върху "нещата". И за да е още по-весело, на моменти притъмнява и завалява, макар и за кратко, но те така... По Мечкулска река има и други по-малки водопади, които свенливо пазят своите тайни и реката по-надолу се влива в река Струма... Мечкулска река събира води от притоци по-нагоре и от Сенокоска река, която пък от своя страна се захранва от притоци, даващи началото си от върховете над нея: Стоименото, Разпети връх, Вардището... Решавам да направя разходката в рамките на ден с пътя и да премина с автомобила по кръг през селата: Брежани, Ракитна, Мечкул, Стара Кресна... Пирински била и върхове са оградили тези населени места и наоколо цари истинска екзотика... На няколко места беше под въпрос издрапването с шкодилака, малко преди село Стара Кресна, където пътят в една равна част на билото е разкалян в дълбоки коловози, но - справя се горката, за пореден път...
