МАРТИН ПЕТРОВ photography: януари 2022

Васил Левски - крепост Калето

Тръгнах, като че ли на майтап да търся крепост Калето и водопадa на Малката река над село Васил Левски. Последен що-годе хубав по прогноза "зимен" ден преди прогнозирани дъждовни. Силен вятър, но липса на валеж, въпреки тежко надвисналите облаци. Обожавам диви места - Калета, крепости, водопади, пещери и прочее. Знаех, че дестинацията е обещаваща. Много водопади са "излизали" от околните дерета в годините, с десетки приключения... През съседен и мощен рид, изкачих и преминах зимно преди години по масива Равнец... Сега яхнах старото конче, което е вече толкова вехто, че си е страх да тръгне човек без резервна гума и помпа, а историята помни ли, помни случки след случки, но импулсивно го реших - поех към село Васил Левски и подножието на планината... Не взех дори вода. В джоба на пухеното яке имах една голяма ябълка. Сякаш достатъчна за 30 километра с велосипеда и още около 5-6 пешеходни по сипеи и "пътеки". После щах да си наваксам... :) Ориентирах се бързо и обиколих за 5-6 часа заплануваното... От главния път до останките на Калето се преодоляват 550 м.н.в., но всяко усилие си заслужава.....

Над село Васил Левски.

По пътя, който набира бързо 550 метра денивелация от селото до хълма и крепостта...

По пътя, който набира бързо 550 метра денивелация от селото до хълма... Всичко трябва да е точно и много бързо, за да се справя със заплануваното, стига да не се счупи колелото или да не спукам старата и изтъркана задна гума... Този велосипед обиколи знайни и незнайни планини, ридове, върхове в куп приключения, които си организирах през близката 2020-а година.

С РАМ машината пък се случиха също добри обиколки в края на 2020-а, но се разделих с нея - с една идея по-голяма беше (въпреки, че бях свикнал с това)...

Живот и здраве да е! Желание има за каране и с боецът Cube, който се включи отскоро в отбора, но тук решавам да не го карам, защото щях да го оставя в подножието на планината, докато обикалям по стръмните пътеки и извън тях... Това им е минуса на вещите, а с велосипед нещата се случват бързо, но докато човек не излезе извън пътеките...

Дълбокото ждрело на Малката река и крепост Калето, кацнало по труднодостъпните хребети... Всъщност, водопадът долу се оказа доста сериозен, макар и полегато спускащ, а не в отвес... Има и още няколко по-малки водопада, но достъпът е меко казано труден...

Крепост Калето, село Васил Левски. Останките от градежи и стени се спускат косо надолу в бездната на запад и са охранявали сурово местността.

Малката река, село Васил Левски, Стара планина...

Прекрасна гледка се разкрива в далечните южни полета и Средногорието.

Към водопадите на Малката река... До почти тук са следите от основи на градежи. Снабдяването с вода е било безопасно, защото стената на крепостта е била близо до мястото от снимката. Подход отдолу нагоре е немислим. Стратегическо място...

Бях се улисал и се надявах някой местен от малцинствата, каквито се срещат тук-там, да не е харесал подпряното в края на черния път колело, че щях да ходя дълго през мрачните пътища до селото във вече ветровития следобед. Бясно се спускам и много бързо захапвам главния път. Съвсем на майтап и за едва половин ден, се получи страхотно приключение, което е към своя край.

Не съм забравил, че съм на една ябълка и малко вода за целия ден... Скоро паля камината и с чаша червено вино и мъркащи котки, релаксирам в късните часове на деня... Труден и "студен старт" на Новата година. С подобни разходчици трудно ще догоня и напълня архивите на 2019, 2020 и 2021-а, но все е нещо. Пожелаваме си здраве и до скоро! :)