понеделник, 27 март 2017 г.

Яворов - Разложки суходол - Каменитица - Баюви дупки - Кончето - зимен траверс

Зимни картини по маршрута от хижа Яворов до карстов ръб Кончето.

   С колегата по сабя и приятел Делчо, решихме да се разходим над хижа Яворов и да отчетем зимната класика по маршрута от Разложки Суходол до карстов ръб Кончето, с преспиване на уютния заслон, кацнал на билото, разкриващ великолепни гледки във всички посоки.

   Изглед над хижа Яворов в ранното утро. Вървим по долината покрай величествените Стъпала.

   След няколко часа набиране на височина излязохме в подножието на връх Разложки Суходол - 2728м.н.в.
 
   Прогнозите за времето бяха противоречиви и видимо нещата не вървяха на добре.

   С багажа се бяхме престарали, отново.

   Пуснахме малко канап на Суходолски превал, колкото да се снимаме и то по лесните участъци. Преди Каменитица и Баюви дупки всеки пое сам своята доза адреналин от екстремните ръбове.

   Билото към върховете Каменитица и Баюви дупки, които още не се виждат от тук. Духаше вятър, колкото да охладим антифриза и да не прегряваме.

   Кулоари има в изобилие.
 
   И козирките, към които вървим. Имахме приятна изненада с тези пирински сестрици - дивите козици. :)


Делчо.

   Динамиката на времето се изливаше в цветове, облаци, вятър на пулсации и снеговалеж.

   На фон големците в Пирин.


   По ръба на връх Каменитица - 2726м.н.в. Снегът беше калпав в първия ден, затъвахме и не беше ясно дали ще успеем с претъпканите раници навреме да изпълним целия траверс за деня.

   По ръба.



   Към котите на Баюви дупки.

   И карстовото било на Пирин.

   Оставихме си багажа на заслон Кончето и поехме към карстовия ръб. С Делчо се разделихме. Аз не бях минавал зимно по Кончето, а той искаше да си вземе дозата по Котешкия чал, по който замисляхме утре да слезем на Парева поляна през Дуниното куче. В последствие се оказа, че снегът е калпав, а утре щеше да духа и силен вятър, с който преминаването от там не е здравословно начинание. :)

   Кончето. След 10 часа тежък траверс времето се разлюти точно където не трябва.

   Все пак динамиката отвори картинки. Въжето беше заринато на много места, никой не беше минавал след последния сняг и се наложи да ходя по ръба над, под него.

   Връх Църномогилски чал - Църна могила. Интересен траверс през зимата е там.





   Около заслона привечер. Бях заредил претъпканата раница с чай, супи, примус, без който престоят тук не би бил приятен... Направихме сгряващи напитки, пихме грузински ром, купен от Делчо в Грузия, при качването им на Казбек.


   Въпреки умората и студа, отделих десетина минути на красивите цветове, подарък от залеза. След това вятърът се усили и падна мъгла. Цяла нощ ламаринените врати на къщата ни се блъскаха силно и в такива моменти на човек не му трябва нищо друго, освен приятния допир на топлия спален чувал и аромата на грузински ром с гореща супа.


   Карстовото било.



   Сутринта в мъгла и вятър поехме обратно по котите на Баюви дупки към хижа Яворов. Снегът беше добре фирнован, за разлика от вчера и следите, които бяхме направили, ни помогнаха много бързо да преминем по екстремния ръб. Баюви дупки са коварна отсечка по трасето - с навявания и дъговидни извивки, по които снегът е измамно навят, а под него няма нищо освен бездънната яма към циркуса...

   Скоро излезе и силен вятър, който показа красотите на Пирин.


   Облаци...







   Слизаме от Разложки Суходол.

   Пихме бира на хижа Яворов в ранния следобед и в дъжд слязохме при колата. Времето се развали сериозно. Получи се добро ходене, Пирин ни допусна, отвори ни картинки, и в приятна компания дните излетяха като миг.

До скоро! :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар