МАРТИН ПЕТРОВ photography - България в снимки
понеделник, 27 декември 2010 г.
Русе в прегръдката на зимната нощ 2
След февруарската зимна сесия с улици и паркове, реших да повторя зимните снимки с нещо от центъра на Русе.
неделя, 19 декември 2010 г.
В ледената прегръдка на нощта
Два дена след първият обилен снеговалеж и снимки от текето придружени от фоторазказ, реших да го посетя по вечерно, за да видя колко ще измръзна за един час и какви фотографии ще излязат от премръзналото апаратче. Снимките са правени от паркинга до голямото езеро, в което лятото тренират с кану каяк.
Ето и резултата, придружен от воя на кучетата и мъждукащите светлини на Николово.
Ето и резултата, придружен от воя на кучетата и мъждукащите светлини на Николово.
събота, 18 декември 2010 г.
Зимна приказка от Текето
Текето. Текето е местност намираща се в непосредствена близост до град Русе. Там винаги е красиво, през четирите сезона на годината, но като че ли през зимата е най-красиво и чисто. При минусови температури замръзва абсолютно всичко, клонките побеляват, а едно от езерцата, в което има дървена къщурка те кара да се почувстваш като в зимна приказка.
Тази красота е единственото нещо, което ме кара да запаля колата и да отида да посъбера студ още в първите дни като понатрупа. Няма много луди като мен там в това време, но пък за сметка на студа природата е абсолютно непокътната, което я прави някак мистична, за което допринася човешкото отсъствие и липса на следи по снега . :ооо
Възползвайки се от това, не пропуснах да направя първите такива и да наруша баланса, отъркалвайки се в първата дълбока пряспа :))). Не беше зле, поне никой не те гледа. Получи се нещо като връщане в детските години :).
Както споменах по горе, това е едно от езерцата, през средата на което преминава нещо като мостче, направено от бетонени плочки. Хората преминават по него от другата страна, където лятото растат много красиви водни лилии. Мостчето замръзва и при снеговалеж се получават пухкави капачета от сняг, който като че ли стоят върху леда.
Миналата зима подраних с разходката си до текето и снимката на въпросното мостче беше малко странна. Приличаше на цип разделящ 2 от агрегатните състояния :).
Нещо в това езерце ми направи странно впечатление. От многобройните си зимни посещения там установих, че в краят му винаги остава незамръзнало място, което наподобява око, независимо от отрицателните температури достигащи до -25'C! Явно от там извират подземни води, които са по топли.
Всеки сезон си има някакви тайни, които откриваме. В това намирам и смисъла на фотографията.
В близост се намира едно малко езерце, което през лятото прилича на жабуняк.
Но зимата се променя до неузнаваемост.
Интересното тук е, че последните 2 снимки са правени в рамките на 24 часа!
Разхождайки се по неотъпканият сняг на зимното 'теке' времето лети неусетно и забравяш за студеното време. Студено, студено! Колко да е студено :)?
Само рибарите знаят пробили дупки по леда, за да хванат някоя бяла рибка :).
Тази красота е единственото нещо, което ме кара да запаля колата и да отида да посъбера студ още в първите дни като понатрупа. Няма много луди като мен там в това време, но пък за сметка на студа природата е абсолютно непокътната, което я прави някак мистична, за което допринася човешкото отсъствие и липса на следи по снега . :ооо
Възползвайки се от това, не пропуснах да направя първите такива и да наруша баланса, отъркалвайки се в първата дълбока пряспа :))). Не беше зле, поне никой не те гледа. Получи се нещо като връщане в детските години :).
Както споменах по горе, това е едно от езерцата, през средата на което преминава нещо като мостче, направено от бетонени плочки. Хората преминават по него от другата страна, където лятото растат много красиви водни лилии. Мостчето замръзва и при снеговалеж се получават пухкави капачета от сняг, който като че ли стоят върху леда.
Миналата зима подраних с разходката си до текето и снимката на въпросното мостче беше малко странна. Приличаше на цип разделящ 2 от агрегатните състояния :).
Нещо в това езерце ми направи странно впечатление. От многобройните си зимни посещения там установих, че в краят му винаги остава незамръзнало място, което наподобява око, независимо от отрицателните температури достигащи до -25'C! Явно от там извират подземни води, които са по топли.
Всеки сезон си има някакви тайни, които откриваме. В това намирам и смисъла на фотографията.
В близост се намира едно малко езерце, което през лятото прилича на жабуняк.
Но зимата се променя до неузнаваемост.
Интересното тук е, че последните 2 снимки са правени в рамките на 24 часа!
Разхождайки се по неотъпканият сняг на зимното 'теке' времето лети неусетно и забравяш за студеното време. Студено, студено! Колко да е студено :)?
Само рибарите знаят пробили дупки по леда, за да хванат някоя бяла рибка :).
сряда, 3 ноември 2010 г.
В мистиката на леденото есенно утро
В мистиката на леденото есенно утро
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.
Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.
А ето какво казва автора:
„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.
Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов
Издателство: Gayana book@art studio
Дата на издаване: 26.10.2016
ISBN: 9786197354003
Брой страници: 300
Корична цена: 27 лв.
За поръчки на ЛС или телефон 0877477127
понеделник, 25 октомври 2010 г.
Карлово, резерват "Старата река" и водопад "Карловското пръскало"
Това е едно вълшебно място в дебрите на Стара планина, в едноименния резерват "Старата река", което ме накара да се замисля много за това каква природа имаме и че трябва да си я пазим, защото е богатство, което трябва да оставим на тези, които идват след нас. Всичко, което съм видял и прочел като информация за този резерват, ме плени и по този повод очаквах с нетърпение настъпването на есенния сезон, в който там се изпъстряло до неузнаваемост, за да го посетя. Ето, че дойде дългоочакваният от мен ден, в който по тъмна доба запалих колата към 2 ч. и запраших към Карлово. Очакванията и прогнозите бяха за топъл и слънчев ден, от който се нуждаех, за да направя хубави есенни снимки. Така и стана. :)
В 6:30 ч. пристигнах на паркинга на болницата в Карлово, откъдето запраших по родните баири, изпил дозата си сутрешно кафе, изпълнена с аромат и еуфория от предстоящия преход. Ранното ставане ми подари един прекрасен изгрев точно в момента, в който бях на удобно за снимане място.
Продължих нагоре по добре маркираната пътека, която предстоеше да ме заведе до приказният водопад "Карловското пръскало", минавайки покрай хижите "Хубавец", "Балкански рози" и "Васил Левски".
В 6:30 ч. пристигнах на паркинга на болницата в Карлово, откъдето запраших по родните баири, изпил дозата си сутрешно кафе, изпълнена с аромат и еуфория от предстоящия преход. Ранното ставане ми подари един прекрасен изгрев точно в момента, в който бях на удобно за снимане място.
Продължих нагоре по добре маркираната пътека, която предстоеше да ме заведе до приказният водопад "Карловското пръскало", минавайки покрай хижите "Хубавец", "Балкански рози" и "Васил Левски".
Пътеката започна доста стръмно, като че приканваше да се откажеш още в самото начало!
Но гледките, които предстояха ме подканваха все с така бодра крачка да продължа напред.
Така и направих :) Гората се бе изпъстрила до неузнаваемост.Гледките бяха като в приказка.
Колкото повече набирах височина, толкова повече гледките спираха дъха и ми поднасяха приятни изненади. Стигнах мястото, в което първото вирче, което видях се бе спретнало в есенна премяна, подканвайки ме с приятното си ромолене да го заснема :).
Така и направих, а не след дълго ме посрещна и второто, което местните хора наричали "Волгата". Аз не го оприличих на Волга, но пък какво хубаво си беше и без друго.:)
По първото от много мостчета, които ме очакваха по време на тази разходка се озовах в резерват "Стара река", където първоначалното изкачване по стръмната пътека се превърна в приятен преход, в хладна букова гора, лъкатушейки покрай едноименната "Стара река", откривайки невероятните цветове на настъпилата есен. Есенната “Стара река” е като илюстрация за приказка – тази феерия от цветове покорява завинаги.
Разхождайки се по килима от пъстри есенни цветове, като че ли потъваш и забравяш всичко лошо и се зареждаш положително. Така неусетно се показа и хижа "Хубавец", където ми предложиха хубаво кафе, с което се подсилих за да продължа нагоре към още красоти.
Времето летеше неусетно и опитвайки се да заснема всяко камъче и вирче разбрах, че вместо двата часа, които се дават по информация до тук от Карлово бяха изминали четири. Ами така е, снимките изискват време. Побързах нагоре по пътеката, като от време на време спирах да пощракам вадейки и прибирайки постоянно статива, който по-късно ми послужи и като подпора по стръмните пътеки.
Малко по-напред стигнах интересен вир, до който, като че ли митичните сърдити сиви джуджета и бъбриви тролове ме чакаха, за да продължим в магичната гора заедно :).
...........................................................................................................................................................
Ох, казват, че чист въздух и градски човек е равно на психиатрия :))))))))))))))) Не знам за въздуха, но в последствие разбрах, че резервата е обитаван освен от мечки, вълци и диви кози, и от риса считан за напълно изчезнал от страната ни в края на четиридесетте години, но той се крие не се показа да го снимам! Чувал съм,че срещи с рисове са особено опасни!
Така неусетно стигнах и втората хижа "Балкански рози", където не спрях, а направо беж нагоре към заветната цел. Последва стръмно изкачване, което ми отне около час и половина, в които мислех, че край няма. Силите ми бяха на приключване и забравих и за джуджета, и за тролове, и засъжелявах, че съм се родил. Не след дълго се показа и хижа "Васил Левски", на която изпих два планински чая и запраших към водопада. Моста, който пресича рекичката за да се достигне до пътеката водеща до Карловското пръскало бе счупен от група туристи, които се мъчили да минават по няколко наведнъж. Хижарят на "Васил Левски" ми каза, че ще се наложи да газя през ледените води. Противно на това уж намерих местенце, където по камъните успях да мина невредим :) и по пътеката стигнах до...
........ в есенна премяна. Забравих умората, а падащите води ме накараха да снимам и снимам. Времето летеше, беше около 14ч., а ме чакаше слизане до Карлово, защото не ми се оставаше на хижата, прогнозите за следващия ден бяха дъждовни. Така и направих, беж лиске през гората без много почивки... Е, спрях да хвана цветовете на есенната планина още веднъж, където едно вирче си въртеше листа.
А жълтото дори ми дойде в повече.
И така. 17:30ч. без да усетя бях в Карлово, където ме чакаше паркираната кола и изпълнен с приятна умора, и зареден с всякакви чувства отпътувах към действителността.
Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Но гледките, които предстояха ме подканваха все с така бодра крачка да продължа напред.
Така и направих :) Гората се бе изпъстрила до неузнаваемост.Гледките бяха като в приказка.
Колкото повече набирах височина, толкова повече гледките спираха дъха и ми поднасяха приятни изненади. Стигнах мястото, в което първото вирче, което видях се бе спретнало в есенна премяна, подканвайки ме с приятното си ромолене да го заснема :).
Така и направих, а не след дълго ме посрещна и второто, което местните хора наричали "Волгата". Аз не го оприличих на Волга, но пък какво хубаво си беше и без друго.:)
По първото от много мостчета, които ме очакваха по време на тази разходка се озовах в резерват "Стара река", където първоначалното изкачване по стръмната пътека се превърна в приятен преход, в хладна букова гора, лъкатушейки покрай едноименната "Стара река", откривайки невероятните цветове на настъпилата есен. Есенната “Стара река” е като илюстрация за приказка – тази феерия от цветове покорява завинаги.
Разхождайки се по килима от пъстри есенни цветове, като че ли потъваш и забравяш всичко лошо и се зареждаш положително. Така неусетно се показа и хижа "Хубавец", където ми предложиха хубаво кафе, с което се подсилих за да продължа нагоре към още красоти.
Времето летеше неусетно и опитвайки се да заснема всяко камъче и вирче разбрах, че вместо двата часа, които се дават по информация до тук от Карлово бяха изминали четири. Ами така е, снимките изискват време. Побързах нагоре по пътеката, като от време на време спирах да пощракам вадейки и прибирайки постоянно статива, който по-късно ми послужи и като подпора по стръмните пътеки.
Малко по-напред стигнах интересен вир, до който, като че ли митичните сърдити сиви джуджета и бъбриви тролове ме чакаха, за да продължим в магичната гора заедно :).
...........................................................................................................................................................
Ох, казват, че чист въздух и градски човек е равно на психиатрия :))))))))))))))) Не знам за въздуха, но в последствие разбрах, че резервата е обитаван освен от мечки, вълци и диви кози, и от риса считан за напълно изчезнал от страната ни в края на четиридесетте години, но той се крие не се показа да го снимам! Чувал съм,че срещи с рисове са особено опасни!
Така неусетно стигнах и втората хижа "Балкански рози", където не спрях, а направо беж нагоре към заветната цел. Последва стръмно изкачване, което ми отне около час и половина, в които мислех, че край няма. Силите ми бяха на приключване и забравих и за джуджета, и за тролове, и засъжелявах, че съм се родил. Не след дълго се показа и хижа "Васил Левски", на която изпих два планински чая и запраших към водопада. Моста, който пресича рекичката за да се достигне до пътеката водеща до Карловското пръскало бе счупен от група туристи, които се мъчили да минават по няколко наведнъж. Хижарят на "Васил Левски" ми каза, че ще се наложи да газя през ледените води. Противно на това уж намерих местенце, където по камъните успях да мина невредим :) и по пътеката стигнах до...
........ в есенна премяна. Забравих умората, а падащите води ме накараха да снимам и снимам. Времето летеше, беше около 14ч., а ме чакаше слизане до Карлово, защото не ми се оставаше на хижата, прогнозите за следващия ден бяха дъждовни. Така и направих, беж лиске през гората без много почивки... Е, спрях да хвана цветовете на есенната планина още веднъж, където едно вирче си въртеше листа.
А жълтото дори ми дойде в повече.
И така. 17:30ч. без да усетя бях в Карлово, където ме чакаше паркираната кола и изпълнен с приятна умора, и зареден с всякакви чувства отпътувах към действителността.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.
Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.
А ето какво казва автора:
„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.
Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов
Издателство: Gayana book@art studio
Дата на издаване: 26.10.2016
ISBN: 9786197354003
Брой страници: 300
Корична цена: 27 лв.
За поръчки на ЛС или телефон 0877477127