След февруарската зимна сесия с улици и паркове, реших да повторя зимните снимки с нещо от центъра на Русе.
понеделник, 27 декември 2010 г.
неделя, 19 декември 2010 г.
В ледената прегръдка на нощта
Два дена след първият обилен снеговалеж и снимки от текето придружени от фоторазказ, реших да го посетя по вечерно, за да видя колко ще измръзна за един час и какви фотографии ще излязат от премръзналото апаратче. Снимките са правени от паркинга до голямото езеро, в което лятото тренират с кану каяк.
Ето и резултата, придружен от воя на кучетата и мъждукащите светлини на Николово.
Ето и резултата, придружен от воя на кучетата и мъждукащите светлини на Николово.
събота, 18 декември 2010 г.
Зимна приказка от Текето
Текето. Текето е местност намираща се в непосредствена близост до град Русе. Там винаги е красиво, през четирите сезона на годината, но като че ли през зимата е най-красиво и чисто. При минусови температури замръзва абсолютно всичко, клонките побеляват, а едно от езерцата, в което има дървена къщурка те кара да се почувстваш като в зимна приказка.
Тази красота е единственото нещо, което ме кара да запаля колата и да отида да посъбера студ още в първите дни като понатрупа. Няма много луди като мен там в това време, но пък за сметка на студа природата е абсолютно непокътната, което я прави някак мистична, за което допринася човешкото отсъствие и липса на следи по снега . :ооо
Възползвайки се от това, не пропуснах да направя първите такива и да наруша баланса, отъркалвайки се в първата дълбока пряспа :))). Не беше зле, поне никой не те гледа. Получи се нещо като връщане в детските години :).
Както споменах по горе, това е едно от езерцата, през средата на което преминава нещо като мостче, направено от бетонени плочки. Хората преминават по него от другата страна, където лятото растат много красиви водни лилии. Мостчето замръзва и при снеговалеж се получават пухкави капачета от сняг, който като че ли стоят върху леда.
Миналата зима подраних с разходката си до текето и снимката на въпросното мостче беше малко странна. Приличаше на цип разделящ 2 от агрегатните състояния :).
Нещо в това езерце ми направи странно впечатление. От многобройните си зимни посещения там установих, че в краят му винаги остава незамръзнало място, което наподобява око, независимо от отрицателните температури достигащи до -25'C! Явно от там извират подземни води, които са по топли.
Всеки сезон си има някакви тайни, които откриваме. В това намирам и смисъла на фотографията.
В близост се намира едно малко езерце, което през лятото прилича на жабуняк.
Но зимата се променя до неузнаваемост.
Интересното тук е, че последните 2 снимки са правени в рамките на 24 часа!
Разхождайки се по неотъпканият сняг на зимното 'теке' времето лети неусетно и забравяш за студеното време. Студено, студено! Колко да е студено :)?
Само рибарите знаят пробили дупки по леда, за да хванат някоя бяла рибка :).
Тази красота е единственото нещо, което ме кара да запаля колата и да отида да посъбера студ още в първите дни като понатрупа. Няма много луди като мен там в това време, но пък за сметка на студа природата е абсолютно непокътната, което я прави някак мистична, за което допринася човешкото отсъствие и липса на следи по снега . :ооо
Възползвайки се от това, не пропуснах да направя първите такива и да наруша баланса, отъркалвайки се в първата дълбока пряспа :))). Не беше зле, поне никой не те гледа. Получи се нещо като връщане в детските години :).
Както споменах по горе, това е едно от езерцата, през средата на което преминава нещо като мостче, направено от бетонени плочки. Хората преминават по него от другата страна, където лятото растат много красиви водни лилии. Мостчето замръзва и при снеговалеж се получават пухкави капачета от сняг, който като че ли стоят върху леда.
Миналата зима подраних с разходката си до текето и снимката на въпросното мостче беше малко странна. Приличаше на цип разделящ 2 от агрегатните състояния :).
Нещо в това езерце ми направи странно впечатление. От многобройните си зимни посещения там установих, че в краят му винаги остава незамръзнало място, което наподобява око, независимо от отрицателните температури достигащи до -25'C! Явно от там извират подземни води, които са по топли.
Всеки сезон си има някакви тайни, които откриваме. В това намирам и смисъла на фотографията.
В близост се намира едно малко езерце, което през лятото прилича на жабуняк.
Но зимата се променя до неузнаваемост.
Интересното тук е, че последните 2 снимки са правени в рамките на 24 часа!
Разхождайки се по неотъпканият сняг на зимното 'теке' времето лети неусетно и забравяш за студеното време. Студено, студено! Колко да е студено :)?
Само рибарите знаят пробили дупки по леда, за да хванат някоя бяла рибка :).